София. Обществото не даде категорична оценка за тоталитарния режим и това провокира дебати по отношение на информацията, поместена в новите учебници по история за 10-ти клас. Това каза в интервю за седмичното обзорно предаване „Метроном“ на Радио „Фокус“ проф. Милко Палангурски, преподавател по нова и най-нова история в историческия факултет във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Той отбеляза, че все още обществото ни е разделено на две ярко формирани групи – едната е носталгично настроена към този период, а другата е в обратната посока. Проф. Палангурски подчерта, че изучаването на тоталитарния режим е започнало още през 1994 година, като темата е позната и за учителите, и за учениците. Сега за първи път се отделя по-сериозен дял чрез уроци за модерното време – след Първата и Втората световна война, каза проф. Палангурски. Той уточни, че във всички европейски образователни системи модерното време е най - застъпено. „Учебниците винаги са правени с определена цел - обществото да придобие ясни или основни понятия за миналото, за граматиката на езика, за определени изисквания по математика и т.н. Историята не е нещо по-различно, като най-идеологически настроени българските учебници бяха между 9 септември 1944 година и 10 ноември 1989 година. Когато говорим за историята, обикновено давам един единствен отговор на въпроса. През 1879 година се формира българската държавност, това е мечтата на нашите възрожденци. Създава се като модерна европейска държава с права и свободи на гражданите, с пълно право на собственост, свобода на печата, свобода на сдруженията, свобода на политическия живот и българската гледна точка към модерната история може да бъде само една – доколко тези права, които сме приели преди 140 години, са спазвани през отделните периоди в българската история, доколко е имало отклонения, а такива има“, заяви проф. Милко Палангурски.
Росица АНГЕЛОВА