Велико Търново. Произходът на Влад III Дракула, наричан още Цепеш, е българо-кумански. Това каза по време не пресконференция археологът проф. Николай Овчаров, който тази година стартира проучвания на крепостта Калето край Свищов, където се предполага, че се е намирала резиденцията на румънския владетел, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Велико Търново. Той посочи, че Влад III е наследник на династията Басараба. Той е внук на Мирчо Старин – един от на-големите влашки воевода и съратник на Иван Шишман. „Иван Шишман и Мирчо Стари са най-последователните борци срещу османското нашествие на Балканите. Огромната част от Османската армия е съставена от християнски владетели, но Мирчо Стари и Иван Шишман никога не дават войска в Османската армия. Мирчо Стари превзема Дръстър, днешна Силистра, и така след като Иван Шишман вече е убит, той се смята за наследник на властта на Българското царство. Влашките войводи се смятат за наследници на българската държавност“, посочи проф. Николай Овчаров.
Той уточни, че българският произход на т. нар. граф Дракула се потвърждава от факта, че в много документи името му е изписано като Йоан Влад III Цепеш. „Във всички влашки грамоти от 15 -16 век винаги Йоан върви пред името. Йоан е българско царско име. Всички български царе носят пред името си задължителното Йоан, което идва от Йоан Рилски – българският светец покровител“, обясни археологът. Той посочи, че прозвището Дракула румънският владетел придобива от баща си – Влад II, който членувал в „Ордена на дракона“, създаден в началото на 15 век за борба със завоевателите. Другото му име Цепеш идва от „цепя се“ и „цепеница“, „кол“. Проф. Овчаров посочи, че османските завоеватели наричали Влад III по този начин, защото ги набил на кол. Той управлявал три пъти за общ период от време около 8 години. За първи път е на власт през 1448 година. Най-дългото му управление е през 1456-1462 година, след което е свален от престола, на който се възкача през 1476 година за около два месеца, а в последствие е убит.
„По време на управлението си той прави два поход на юг от Дунав. Вторият поход е най-големият. За него свидетелства личното писмо на Влад III до унгарския крал Матияш Корвин от 11 февруари 1462 година, в който го моли за подкрепление при борбата с османските завоеватели, но не получава такава. През зимата на 1461-1462 година той преминава замръзналия Дунав и осъществява голямо нападение, при което са превзети 17 града. Той назовава броя на убитите турци, които са пленени и набучени на кол – 23 884. В Свищов те са 410. През лятото на 1462 година той прави самостоятелна кампания. Тя в началото има успех, но след това се налага да бяга в Унгария, където обаче го обвиняват в измяна. Хвърлен е в Вишеград, където лежи 12 години. След това през 1475 година за два месеца успява да се добере до влашкия трон, но при една битка с Басараб III Стария е убит. Според посланика на Милано в Османската империя тялото му е нарязано на парчета, а главата е осолена и изпратена на султанa като трофей“, посочи проф. Николай Овчаров.
Като друго доказателство за българския произход на Влад III археологът посочи редица запазени историографски източници – влахобългарски грамоти, пазени в румънската академия на науките, в които влашките воеводи, в това число и Дракула, пишат на български. „Румънските историци обясняват, че това е канцеларски език на влашките войводи, който се е позовавал върху църковнославянския. Един руски езиковед, Самуил Бернщейн, направил изследване и им показал думи, които нямат нищо общо с църковнославянския. В тези документи влашките воеводи псуват на български – нещо, което също го няма в църковнославянските езици. Влашките и молдовските аристократи мислят на български език. Това е било масово говоримият език сред аристокрацията до края на 17 век“, допълни проф. Овчаров.
Надежда КРЪСТЕВА