оценяват значението на важната крепост и оставят в него свой гарнизон. „През следващите години Свищов играе много важна роля в жестоките битки между мюсюлмани и християни. Особено интересен е епизодът от зимата на 1461/1462 г., когато прочутият велик воевода на Влахия Влад Цепеш или Дракула обсажда и превзема крепостта. В писмо до унгарския крал от 11 февруари 1462 г. той с гордост му съобщава, че при превземането са избити 410 турци, като много от тях са ликвидирани чрез любимия му способ – чрез набиване на кол“, разказа Николай Овчаров. „През 1595 и 1598 г. на два пъти Свищов е опожаряван от друг влашки воевода – Михаил Храбрия, но замъкът успява да устои. Вече в 1651 г. османският пътешественик Евлия Челеби описва подробно тази вътрешна крепост. Тя била с четириъгълна форма със 7 кули, а вътре имало къща за началника, казарма и джамия. На стените имало топове с достатъчно боеприпаси.
Така замъкът се запазва до началото на ХІХ в., което личи от три много точни гравюри, пазени днес във Виена. За съжаление при отстъплението си при поредната руско-турска война през 1810 г. замъкът е опожарен от русите, за да не служи на османците. По-късно оттам са вадени камъни за строеж на казарми и жилищни сгради“, обясни Овчаров. „Запазеното до днес обаче е достатъчно, за да наредим замъка на Свищов сред най-добре запазените крепости на средновековна България. Тук са извършвани частични разкопки през 1961 г., а сега Община Свищов е амбицирана да подпомогне разкриването на укреплението и после да бъде извършена неговата реставрация. Така заедно с близкия римски град Нове и с прекрасната възрожденска част на Свищов ще бъде оформена програмата за развитие на културния туризъм в крайдунавския град“, заяви професорът. „През двете седмици на тазгодишните проучвания вече имаме десетки находки. Сред тях е красива рисувана керамика и метални апликации от различни епохи, както и монети от Римската империя, през средновековни български и византийски монети до османски монети от ХV-ХVІІІ в. Много интересен е фрагмент от тухла с частично запазен латински надпис-щампа, в който става дума за бойна единица (кохорта) от прочутия І-ви Италийски легион, чиито щаб е пребивавал в Нове. Надписът се датира в ІV в., когато стария легионен център е изоставен и римската власт се премества на хълма „Чуката“, който давал по-добра защита срещу зачестилите варварски нашествия. Тогава там е изградена нова крепост, която по-късно е използвана и през Средновековието“, изтъкна проф. Овчаров. „На дълбочина около метър в двора на замъка попаднахме на пожарищата, предизвикани през 1810 г. А непосредствено под този пласт излиза средновековна керамика, както и желязни гюллета за оръдия и каменни бойни топки за метателни машини. Без съмнение става дума за войните между християни и мюсюлмани от ХV-ХVІ в. и превземането на замъка от Дракула“, коментира Николай Овчаров. „Разкопките продължават и предстои навлизането в по-ранния средновековен пласт от Второто българско царство. Надяваме се, че там ще излязат и свидетелства за героичната съпротива на българите срещу османското нашествие през ХІV в.“, каза още той.
