София. Открита е нова интересна находка, която ще даде много важни детайли за началото на човечеството. Това каза за предаването „Екологичен резонанс“ на Радио „Фокус“ проф. Николай Спасов, директор на Националния природонаучен музей при Българската академия на науките. „Продължаваме разкопките, имаме нова находка, за която в момента не мога да кажа нищо повече, но тя е изключително интересна и перспективна в областта на най-ранната еволюция на човечеството за изясняване на първите стъпки на линията, която води към човека“, обясни проф. Николай Спасов. „Тази находка ще даде нови и много важни детайли за това начало. Човекът е така устроен, че той обича да се интересува за себе си и за своята история, дори и от най-древната, когато още не сме хора, а сме животни, по-близко до шимпанзето, но вече с една тенденция за развитие към човека“, каза още проф. Спасов и допълни, че публикации по темата се очакват до края на годината. Проф. Спасов отбеляза, че Националният природонаучен музей работи и по други проекти. „Един от тези проекти, който инициирах още в началото на нашия век, е търсенето на началото на човешката история. Всичко това тръгна от находки в късния Миоцен, намерени в Северна Гърция. Тогава си дадох сметка, че в нашите късни миоценски наслаги би трябвало да могат да бъдат намерени такива. Търсенето, което започнахме преди почти 20 години, се увенча с неочакван успех. Намерихме зъб, който даде твърде много, защото беше не само най-късният хуманоид, тоест представител на човешкото семейство за Европа. По-нататъшните ни изследвания показаха, че находка край Гърция, наречена грекопитек – един доскоро не съвсем ясен в систематично положение хуманоид, и нашият зъб от проучванията край Чирпан принадлежат на един и същи вид, който изглежда е първият потенциален представител на предчовеците. А това означава, че изглежда не Африка, а Източното Средиземноморие е мястото, където се заражда началото на човешката история преди малко повече от 7 милиона години“, обясни проф. Спасов. Специалисти от музея участват в изследванията, които се правят близо до Вардар в Северна Македония, каза още той. „Благодарение на финансовата подкрепа на Българската академия на науките и на Министерството на културата на Македония открихме скелет на мастодонт – едно от най-големите животни, съществували някога. И този скелет, макар че не е пълен, е може би най-комплексният скелет, намиран до този момент. Той вече е изложен в музея в Скопие“, посочи проф. Спасов. Изследователи от музея участват още в проучвания в Централна Азия. „От две години с малък екип колеги от музея работим в Азербайджан, където изследваме кавказкия леопард. Това е един застрашен подвид на леопарда. Във всичките задкавказки държави той е в много ниска численост и изследванията там ще бъдат от значение за опазването на този подвид“, допълни проф. Николай Спасов.

Йоланда ПЕЛОВА