По думите му народът има историческа памет. „Неслучайно виждаме кои са центровете на борбата отначало. Именно там, където е имало епископи българи: Враца, Скопие и Самоков, които са в диоцеза на Печката патриаршия и разбира се в Търново, където е Неофит Бозвели. През 1835 г. в Търново започва още по-масова форма на борба, тъй като Търновската митрополия е много голяма. Тя е била от Дунава до Марица. В нея са влизали Чирпан, Сливен, цяла Северна България. Тя е наследник на Търновската патриаршия, макар и понижена като митрополия. Тук вече започват много жестоки борби. Тук е важна позицията на Русия, която си има традиционно влияние“, обясни проф. Павлов.
По думите му тя е водила е войни и е имала е дори статут на закрилник на православните . Проф. Павлов обясни, че Русия подкрепя Цариградската патриаршия. „Вече ген. Игнатиев, който после става граф, Русия започва да преориентира руската позиция все пак в полза на българите. Не от самоцелна любов към нас, а защото именно Русия ще загуби своите позиции. Ще загуби своя народ. Тук и руската позиция е много важна, тя все пак търси някакви компромиси от Цариградската патриаршия, която получава подкрепа от гърцизма в самата Османска империя, от гръцката независима държава“, допълни историкът.
Деница КИТАНОВА
Пълния текст на интервюто четете в „Мнение”