София. 1000 години преди учредяването на Българската екзархия имаме своя църква – старите църковни традиции в нашите земи не могат да изчезнат. Това каза историкът проф. Пламен Павлов в интервю за Агенция „Фокус“ по повод учредяването на Българската екзархия на 28 февруари 1870 г. „По думите му от 870 г. българският народ е вече християнски и е имал свой архиерей. „Това е ликвидирано от Цариградската патриаршия, но до 1767 г. Охридската архиепископия се нарича българска. Старите църковни традиции в нашите земи не могат да изчезнат. Борбите владиката в даден район да бъде българин е нещо, което започва половин век преди събитията от Великден 1860 г. и от учредяването на Екзархията 10 години по-късно. Всички сме длъжни да припомним, макар и с няколко думи, че има такава ранна борба, която в никакъв случай не бива да се игнорира. На практика щафетата се предава от поколение на поколение“, обясни проф. Павлов.
По думите му народът има историческа памет. „Неслучайно виждаме кои са центровете на борбата отначало. Именно там, където е имало епископи българи: Враца, Скопие и Самоков, които са в диоцеза на Печката патриаршия и разбира се в Търново, където е Неофит Бозвели. През 1835 г. в Търново започва още по-масова форма на борба, тъй като Търновската митрополия е много голяма. Тя е била от Дунава до Марица. В нея са влизали Чирпан, Сливен, цяла Северна България. Тя е наследник на Търновската патриаршия, макар и понижена като митрополия. Тук вече започват много жестоки борби. Тук е важна позицията на Русия, която си има традиционно влияние“, обясни проф. Павлов.
По думите му тя е водила е войни и е имала е дори статут на закрилник на православните . Проф. Павлов обясни, че Русия подкрепя Цариградската патриаршия. „Вече ген. Игнатиев, който после става граф, Русия започва да преориентира руската позиция все пак в полза на българите. Не от самоцелна любов към нас, а защото именно Русия ще загуби своите позиции. Ще загуби своя народ. Тук и руската позиция е много важна, тя все пак търси някакви компромиси от Цариградската патриаршия, която получава подкрепа от гърцизма в самата Османска империя, от гръцката независима държава“, допълни историкът.
Деница КИТАНОВА

Пълния текст на интервюто четете в „Мнение”