София. Българската екзархия е прототип на държавата – никой не си прави илюзии, че след учредяването й няма да получим и автономно княжество. Това каза историкът проф. Пламен Павлов в интервю за Агенция „Фокус“ по повод учредяването на Българската екзархия на 28 февруари 1870 г. Според него на практика борбата за създаването на Екзархията е зародишът на първите български партии. По думите му нашето следосвобожденско развитие до голяма степен е предшествано от тази политика, защото е политически въпрос. Проф. Павлов допълни, че създаването на Екзархията е дълъг процес и уточни, че продължава десетилетия. „Султанският указ до известна степен е много закъснял. Независимо от него османската власт продължава да протака и в известен смисъл да парира активността на българите. Това е въпрос от международните отношения и то много сложен и въпрос от вътрешните напрежения в самата империя. Учредяването на Екзархията е голяма победа. Много специалисти, общественото мнение, да не говорим, че тогава целият български народ посреща с небивал възторг това решение“, каза проф. Павлов. По думите му ферманът за учредяването на Екзархията е един триумф на българската национална идея. „До този момент на практика не се говори за български народ във вътрешноосмански юридически план. Дотогава ние сме част от така наречения руммиллет - православните в империята“, обясни историкът.
Проф. Павлов разказа, че процесът е много дълъг, изпъстрен с много борби и прояви и раждането на българското гражданско общество. „Става дума за една еволюционна идея, която обаче е осъществена до известна степен по революционен начин, колкото и да изглежда като оксиморон това. Процесът на събуждането на нацията и изграждането на нейните устои е изследван много сериозно още от съвременниците. Д-р Христо Стамболски, д-р Стоян Чомаков са хората, които имат и персонални заслуги в изграждането на Екзархията“, допълни той.
Деница КИТАНОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”