София. Да се интерпретират исторически личности с ясно доказана българска биография и убеждение е в духа на традиционната крайно примитивна риториката на македонизма. Това каза в интервю за седмичното обзорно предаване „Метроном“ на Радио „Фокус“ историкът проф. Пламен Павлов за антибългарската следа в предизборната кампания за президент в Северна Македония. Проф. Павлов коментира клипа на Стево Пендаровски, в който присъстват паметника на Гоце Делчев и кадри с видния антибългарист Блаже Конески, отбелязвайки, че подобна смес се обяснява с македонизма, който очевидно не може да бъде изоставен от водещите политически личности, включително и от съвременна фигура като кандидата за президент от управляващата коалиция СДСМ-ДСИ. “Историческите личности продължават да бъдат използвани като неконвенционално оръжие и за вътрешна, и за външна употреба с антибългарски адреси в разрез с историческата истина. Г-н Пендаровски е далеч по-обран и тези изблици на антибългаризъм и историческа псевдоаргументация са странни. Надявам се, че когато бъде избран за президент, ще се откаже. Не мога да одобря подобно поведение и го смятам за крайно неприемливо“, допълни проф. Павлов. Според него е трудно да се промени манталитетът в отношенията между България и Македония, най-вече защото няма желание за това. Проф. Павлов припомни, че в същото време Стево Пендаровски дава България като положителен пример, което е своеобразна революция. Според историка страната ни не може да бъде пасивен наблюдател на македонизма и трябва да даде отпор. „Самият Пендаровски в свои изяви дава договора между България и Македония като пример за позитивна стъпка и дори казва, че е трябвало по-рано да се случи. На фона на това е неприемливо да се продължава с антибългарската риторика. Съмнявам се, че те не знаят кой е Гоце Делчев и какво е изповядвал. Тези рефлекси на македонизма имат някакво развитие, което звучи абсурдно в съвременния свят“, каза още проф. Павлов. По думите му страната ни трябва да подкрепя Македония във всичко, което води към нейното интегриране в Европа и в демократичния свят, както и в откъсването й от хватката на сили, които не желаят добро нито на нея, нито на България. „Но трябва да бъдем настойчиви и принципни, да бъдем активни. Основният проблем от наша страна е липсата на инициатива, на активност. И държавата, и гражданското общество имат огромна перспектива за дейност и в Македония това се очаква отдавна“, допълни проф. Пламен Павлов.
Цоня СЪБЧЕВА