София. Хан Крум води политика спрямо Македония и Беломорието, която се превръща в един от основните вектори на българската активност през следващите векове. Това каза историкът проф. Пламен Павлов в интервю за Агенция „Фокус“ по повод кончината на хан Крум на 13 април 814 г. По думите му ориентацията към Македония, към югозападните балкански земи е нещо, което започва да се следва като политическа линия именно при Крум. „То дава много големи резултати. Една от най-големите победи на Крум е завладяването на Сердика, на днешната ни столица София. Това става през 809 г. и е в отговор на агресивната политика на Византия. Със завземането на Сердика и включването й в българските предели този град вече най-често е наричан Средец със своето старобългарско име. Това дава още по-сериозни възможности за действие към Македония, Беломорието, въобще един обширен район на запад и на юг. Крум изключително много държи на тази придобивка“, каза още проф. Павлов. Той посочи, че ханът на практика успява да създаде един от центровете на българската власт в бъдеще. Според него има и някаква друга причина за ориентацията на Крум към Македония. Той отчете, че е трудно тя да бъде установена със сигурност. „Самият произход на Крум е забулен в неяснота. Някои учени приемат, че той произхожда от Панония, че е представител на панонските българи. Едно мнение, което не може да бъде доказано с конкретни доказателства. Има разбира се, мнения, че той вероятно е наследник на Кардам, което най-вероятно не е вярно. Това, което беше предложено, независимо от двама български учени, независими един от друг, е тезата, че той произхожда от Куберовите българи от Македония. Тази теза беше изказана от проф. Иван Андреев и от проф. Станислав Станилов. За това има някои основания. След кризата в България в средата на 8 век и честата смяна на владетели ясно се търси представител на стария харизматичен род Дуло. Това е родът на Аспарух, на Кубер, на техния баща хан Кубрат. Такъв е открит в лицето на Крум. За това становище могат да се приведат някои косвени аргументи от по-късно време“, обясни още проф. Павлов.
Деница КИТАНОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”