София. Одринската епопея се изучава като пример за военна стратегия. Това каза в интервю на Агенция „Фокус“ историкът професор Пламен Павлов по повод Деня на Тракия и 106-ата годишнина от превземането на Одринската крепост. „Българската армия е можела да превземе крепостта вероятно и в самото начало на войната. Ген. Никола Иванов е бил привърженик на идеята крепостта да бъде превзета в движение с щурм независимо, че тя наистина е била невероятно добре укрепена от немски инженери. Самите немски специалисти са казвали, че би трябвало тя да може да падне само ако бива обсаждана и то дълго време от германска армия. А виждаме, че нашите войски го правят в рамките на броени дни и часове“, каза още проф. Павлов и отчете, че това се случва след една дълга обсада. „Когато ген. Никола Иванов предлага в началото на Балканската война подобна дръзка операция, командването му се противопоставя, защото смята, че една такава акция е твърде рискована. Може да са имали известно основание. В хода на самата война, особено след нейното прекъсване и подновяване след опит на контраофанзива на турската армия, Одрин се оказва един много опасен момент, тъй като той приковава силите на многобройни български войски, които няма как да се развият на останалия фронт, който е най- важният“, разказа историкът. Той допълни, че в Сърбия много се спекулира с присъствието на сръбски части в далекобойната артилерия. „Наистина в обсадата на Одрин участват сръбски части, но присъствието им е един помощен елемент. И без сръбската армия нашите войски щяха да превземат Одрин, това е съвършено ясно. Всъщност това е единственото усилие на нашите съюзници да подкрепят иначе общата кауза“, обясни проф. Павлов. Той обърна внимание, че при обсадата на Одрин се използват военно-въздушни сили. „Имаме и разузнавателни полети и първите бомбардировки, макар и импровизирани“, обясни историкът.
Теодора ПАТРОНОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”