София. Братята освободители Петър, Асен и Калоян носят силно съзнание за приемственост, характерно и за всички търновски царе след тях. Това каза за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“ историкът проф. Пламен Павлов. Той припомни, че Теодор - Петър е идеологът на въстанието, докато брат му Асен е признат за по-способният военачалник. Докато коронованият цар Петър представлява по-умерените среди на българското болярство и общество, готови на компромиси с Византия, по-малкият му брат поддържа радикалните сили по българските земи, разказа историкът. Проф. Павлов уточни, че между братята няма вътрешна борба, а най-силно ги обединява освен желанието за възстановяване на българските земи – съзнанието, че са потомци на Самуил. „Те намират една чудотворна икона на св. Димитър Солунски. Български войници от солунския гарнизон намират начин и донасят у нас тази икона от Солун. По този начин двамата братя много силно мотивират българите да се бият, но и да не вземат пленници. Един факт, който много често премълчаваме, е, че отначало не са се вземали пленници – дори и в Априлското въстание е имало такива случаи, за да няма връщане назад. Асен и Петър много добре са познавали психологията на своя народ. Те самите стигат до въстание като предизвикват скандал с император Исак Ангел. Техният съвременник и участник в събитията Никита Хониат казва, че скандалът е търсен съзнателно, за да се види, че византийския император се отнася към българите като към втора ръка хора, а не като към всички ромейски поданици на Византия“, коментира историкът. Битката при Клокотница е решаващото сражение, което води до национално обединение на българите, а след 9 март 1230 година в рамките само на 1-2 години Иван Асен II разпростира границите на България на три морета – Черно, Бяло и Адриатическо, припомни проф. Пламен Павлов. Празникът на старата столица Царевград Търнов всъщност е първият български национален празник, обърна внимание историкът. Той отбеляза, че на 9 март 1879 година преди Учредителното събрание и създаването на Третото българско царство. Денят неслучайно се отбелязва в църквата „Св. четиридесет мъченици“.
Евелина БРАНИМИРОВА