Проф. Пламен Павлов, историк: След 10 ноември 1989 г. великотърновски интелектуалци успяха да наложат идеята новото Велико Народно събрание да бъде открито именно във Велико Търново
Велико Търново. Предците и традицията са ни завещали, че духовната и историческа столица на България е Велико Търново. Това каза в предаването „Царевград Търнов – славата и величието на България“ на Радио „Фокус“ историкът проф. Пламен Павлов. Той подчерта, че приемането на Търновската конституция отваря не нова страница, не нова глава, а цял нов том в хилядолетната история на България. „Това е оценено по достойнство от съвременниците на този акт, би трябвало да го оценяваме и ние. След пет века отсъствие на държавност, преди 140 години държавата ни възкръсва, макар и с граници, ощетени от Великите сили. И това е възможно именно с приемането на Конституцията в правен смисъл и от гледна точка на ценностната система на модерните хора. В много държави Денят на Конституцията е национален празник“, каза още проф. Павлов. Той припомни, че и новосформираният инициативен комитет предлага 16 април да стане официален празник, защото датата има магистрални последици със своята важност, включително и за нашето време. „Искам да подчертая, че след 10 ноември 1989 година група великотърновски интелектуалци, сред които покойният проф. Петър Горанов, моят колега проф. Милко Палангурски и др., успяха да наложат идеята и тя да бъде приета новото Велико Народно събрание да бъде открито именно във Велико Търново. Тогава витаеше идеята и нагласата, че днешната ни Конституция ще бъде Втората Търновска конституция. За съжаление, поради инфлацията на ценностите или за по-удобно депутатите се преместиха в София и днешната Конституция не се нарича Търновска, въпреки, че реално тя представлява един ъпгрейдван неин вариант, тъй като съдържа основните й послания“, обясни още професорът. Той подчерта и, че не трябва да забравяме, че всички важни конституционни и държавни актове в България са извършвани именно във Велико Търново. Луиза ТРАНЧЕВА