София. Прозвището на Крум Страшни се появява през Възраждането и не е автентично. Това каза историкът проф. Пламен Павлов в интервю за Агенция „Фокус“ по повод кончината на хан Крум на 13 април 814 г. По думите му прозвището Крум Страшни е по-скоро като един отглас на името, с което е наричан руския цар Иван Грозни. Проф. Павлов отчете, че Страшни не е автентично прозвище. По думите му Крум е бил наричан Справедливия. „Големият познавач на този период от българската история и най-добрия тълкувател на надписите оставени от Крум и Омуртаг е чл. кор. Веселин Бешевлиев. Той предложи навремето този владетел да бъде наричан Крум Велики. Това не беше възприето или по-скоро не срещна някакъв особен отзвук. Мисля си, че той е напълно прав, тъй като става дума за един от владетелите, които поставят трайна основа на българската държава и осигуряват нейното развитие за векове напред. Още повече, че с него свързваме династията, която управлява Първото българско царство до самата му гибел през 1018 г. Наричаме я Крумовата династия“, обясни проф. Павлов. Той се спря и на възрастта на хан Крум. „Ние си представяме този владетел като един сравнително възрастен човек. Така е представен и в романи - с богат житейски опит. Той такъв опит е имал, но най-вероятно е бил твърде млад. Дошъл е на престола също твърде млад. Крум умира изненадващо на 13 април 814 г. от инсулт. Изобщо от някакъв кръвоизлив. Дори се срещат мнения, че има сакрално цареубийство, че е посечен от невидима ръка. Това са обичайни метафори в такива случаи. Той тогава е бил на не повече от 35 години, ако не и по-млад. В своя Хамбарлийски надпис, където съобщава за една военна реформа, за организацията на военните сили в южна България в две крила, казва за старика император, който нападнал България. Знаем, че Никифор по същото време е бил на около 50 години. Това показва, че Крум е бил значително по-млад от Никифор. Повече от едно десетилетие. След смъртта на Крум неговият наследник Омуртаг явно е бил малолетен, затова между Крум и Омуртаг някои учени допускат на базата на средновековни извори, че има един или двама владетели или регенти“, коментира проф. Павлов. Според него за младата възраст на Крум може да се разбере и от условията, които поставя на Византия, когато е пред стените на Цариград. „Той иска да му дадат отбрани девици за неговия дворец, което показва, че става въпрос за един млад човек със сексуална сила. Става дума за един млад, енергичен човек, обаче с много богат опит на военачалник и държавник и с качествата на визионер. На човек, който вижда далече напред в бъдещето, което е най-доброто съчетание за един владетел“, допълни още историкът.
Деница КИТАНОВА

Пълния текст на интервюто четете в „Мнение”