София. След Освобождението Българската екзархия е много важна за борбите на македонските българи и на българите от Родопите и Одринска Тракия. Това каза историкът проф. Пламен Павлов в интервю за Агенция „Фокус“ по повод учредяването на Българската екзархия на 28 февруари 1870 г. Той уточни, че гръцката патриаршия не се примирява с учредяването на Българска екзархия. „Още в самия ферман успява да наложи ограничения, да речем някои епархии в Македония не са присъединени към Екзархията. Там се предвижда плебисцит. Българското население в Охрид, Скопие и на практика в цяла Македония се определя в пределите на протодържавата - Българската екзархия. Затова тя е толкова важна след Освобождението за борбата на македонските българи и на българите от Родопите и Одринска Тракия. Знаем, че Гоце Делчев, Даме Груев и цялата наша революционна интелигенция в Македония и Одринско е свързана с Екзархията, с екзархийските училища, със Солунската гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, обясни историкът. Проф. Павлов обърна внимание, че след Освобождението за екзарх е избран Йосиф, чиято роля е важна за областите Македония и Одринско. По думите му екзархът пребивава само две години в София, а след това се връща в Цариград, тъй като големи области като Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя.
„Македонските българи имат изключително важно влияние върху екзархийските дела. По време на Балканските войни и особено на втората – 1913 няма как и Екзархията на практика без да е никога закривана, премества центъра си в София. Екзарх Йосиф е принуден да се върне в София. Настъпват катаклизмите с Първата световна война“, каза проф. Павлов и уточни, че българските владици в Македония са изгонени още по време на Втората Балканска война.
Деница КИТАНОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”