София. Статистиките от края на 20 век сочат 105 храма, 998 училища и 98 читалища в България, именувани на светите братя Кирил и Методий. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров от Института за балканистика при БАН по повод 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. „Безчетните проявления в сферата на духовната и материална култура, са достатъчно да ни убедят, че кирило-методиевската символика и празничност е дълбоко вкоренена в църквата, държавата и обществото и е неразделна част от българската национална идентичност във всеки един период от развитието на българския народ в ново и най-ново време“, коментира проф. Елдъров. Според него 24 май е най-красивият, най-жизнерадостният и най-емоционалният български празник. По думите му той винаги ще бъде един неделим празник на славянските апостоли Кирил и Методий, празник на българската просвета и култура, на българските букви. „Като историк мога да твърдя, че българите имаме най-старата и непрекъсната традиция за църковно-богослужебна, училищно-просветна и държавно-национална прослава на св. св. Кирил и Методий, която датира още от ІХ–Х в. Много преди славистичната наука да преоткрие славянските апостоли през първата половина на ХІХ в., Паисий Хилендарски им посвещава цяла глава в своята „История славянобългарска” от 1762 г., като изрично изтъква, че те са „български апостоли” и са създали не „сербска или словенска”, а българска книга“, посочи той. „Празникът на Кирил и Методий, установен на 11 май, е първият общобългарски национален празник, който разчупва рамките на църковния календар и се превръща в национален символ, културна стратегия и политическа програма още в епохата на Българското възраждане“, обясни проф. Елдъров.
Деница КИТАНОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”