София. На картата на кирило-методиевската символика, празничност и обредност мястото на Сърбия е пусто и празно. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров от Института за балканистика при БАН по повод 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. „В това отношение Сърбия е бяло поле, една „tabula rasa”, върху която буквално до оня ден, когато сръбското правителство одобри промяната на Закона за държавните и другите празници, по силата на която 24 май беше обявен за „Ден на славянската писменост и култура“, не беше написано почти нищо значително. И да е имало оскъдни следи в сръбския църковен календар, че през средните векове е съществувал празник на св. св. Кирил и Методий, в епохата на Сръбското национално възраждане почитта към славянските апостоли като църковна или гражданска проява напълно и безвъзвратно изчезва", посочи той. "Сръбската национална символика и идеология е съсредоточена изцяло около култа на Св. Сава, провъзгласен официално за "Покровител на сръбския народ" от Архиерейския събор в Карловци през 1774 г. В края на ХVІІІ – началото на ХІХ в. Празникът на Св. Сава извършва прехода от църковната към гражданската празничност, а „светосавието” под различните си проявления става културологичен феномен и част от сръбската национална идентичност. Наистина, през ХІХ в. в календара на сръбската църква св. св. Кирил и Методий фигурират на датата 11 май, но на практика остават незабележими за църквата, държавата и обществото“, коментира Светлозар Елдъров. Проф. Елдъров отбеляза, че Сръбската православна църква, в диоцеза на Карловачката патриаршия и Белградската архиепископия през целия ХІХ и началото на ХХ в. няма нито един църковен храм, посветен на славянските апостоли, нито пък има училище, което да носи тяхното име. Той обърна внимание, че първите църкви и училища, които се появяват в Кралство Сърбия и имат за патрони Кирил и Методий са всъщност българските екзархийски храмове и учебни заведения във Вардарска Македония, заграбени от новите й господари през 1913 г.
Деница КИТАНОВА