София. Папа Франциск може да направи жест към България, като поправи абсурдното състояние на католическата църква в Северна Македония. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ историкът проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров от Института за балканистика при БАН. По думите му състоянието на Македонската кетолическа църква е абсурдно от историческа и всякаква друга гледна точка. Проф. Елдъров обърна внимание, че тази църква близо три десетилетия след разпадането на Югославия продължава да се намира под църковното управление на Белград. „Това става чрез т. нар. „Международна епископска конференция „Св. Св. Кирил и Методий“ в Белград“, каза проф. Елдъров и уточни, че в нея е член епископ Киро Стоянов, който понастоящем е едновременно и епископ на Скопската римокатолическа епархия и епископ на Струмишко-Скопската източнокатолическа епархия Успение Богородично. Проф. Елдъров подчерта, че неговото място обаче – по исторически, юридически, канонични и всякакви други причини – трябва да бъде в българската епископска конференция в София, а не в Белград. поред него това е възможно да се случи стига българската страна да заложи на модела, с който винаги досега е успявала и чийто лозунг е изписан на фасадата на Народното събрание – „Съединението прави силата“. „Струва ми се, че Светия Престол в последните години даде достатъчно ясни сигнали, че е готов на такава стъпка. Едва ли е случайно, че малко след своето назначение за апостолически нунций в София през пролетта на 2014 г. архиепископ Анселмо Гуидо Пекорари беше натоварен да изпълнява и същата длъжност за Скопие. Когато през март 2016 г. държавният секретар на Ватикана кардинал Пиетро Паролин гостува в София, първо беше в Скопие и от там пристигна в българската столица. Сега папа Франциск първо ще посети България и оттук ще отиде в Скопие. Повече от това – здраве му кажи!“, коментира проф. Елдъров. Според него Светия Престол гледа на Международната епископска конференция „Св. Св. Кирил и Методий“ в Белград като на преходна църковна структура, която едва ли ще продължи да съществува дълго в този състав. По думите му в Католическата църква има подобен прецедент в лицето на Скандинавската епископска конференция, в която са представени пет държави – Дания, Швеция, Норвегия, Финландия и Исландия. „За Балканите обаче този модел е неприложим, което впрочем беше доказано от разпада на бившата югославска епископска конференция. На практика днешната Международна епископска конференция „Св. Св. Кирил и Методий“ в Белград е един механичен конгломерат от католически общности с различна национална, историческа, културна и политическа съдба, като албанци, хървати, унгарци, немци, русини, чехи, словаци и др. Различен е и политическият статут на четирите балкански държави – Черна Гора вече е член на НАТО и се намира на финалната права за членство в Европейския съюз, Северна Македония получи ясна европейска перспектива, а Сърбия не само, че все още е далеч от Обединена Европа, но дори не признава суверенитета на Косово. Но и от гледна точка на историческата традиция представителството на македонските униати няма място в Белград. Тяхното логично и естествено място е в София, в българската епископска конференция, в която е представена Апостолическата католическа екзархия в България, пряк и официален наследник на Българската уния от 1860 г“, посочи още проф. Елдъров. Той изрази убедеността си, че българската дипломация добре е разчела сигналите на Св. Престол, анализирала е внимателно църковно-религиозната ситуация в региона и е направила потребното за възстановяването на историческата справедливост. „Вярвам също в компетентността на служителите в Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет, на църковните експерти, на всички, които са ангажирани служебно с подготовката и осъществяването на папската визита в България, а най-вече на единството на българските католици и православни по този въпрос. Сега е моментът да покажем, че „Съединението прави силата“. Вярвам също, че и папа Франциск няма да пропусне шанса да се нареди достойно до „Българския папа“ Йоан ХХІІІ и „папата славянин“ Йоан Павел ІІ“, добави още историкът.
Деница КИТАНОВА


Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”