София. Връзките на Светия Престол с България са стари колкото българското християнство. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ историкът проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров от Института за балканистика при БАН. По думите му те датират от понтификата на папа Николай І и покръстването на българите при княз Борис І през 865 г. „Още следващата година България обръща поглед към Рим с надеждата да се откъсне от прекалено силната политическа и културна гравитация на Византия. В отговор на поканата в Плиска пристига римско пратеничество начело с епископите Формоза Портуенски и Павел Популонски. Петгодишната папска мисия полага основите на българския църковно-религиозен живот, върху които впоследствие продължават да се наслагват различни влияния. Тясно свързано със Свeтия Престол е и делото на славянските равноапостоли Св. Св. Кирил и Методий. Константин Кирил Философ умира през 869 г. в Рим, а гробницата му в римската базилика „Сан Клементе“ бележи и до днес един духовен полюс на българското културно-историческо наследство и национална идентичност“, разказа историкът. По думите му, въпреки могъщото влияние на Византия и Цариградската патриаршия, връзките на България със Светия Престол продължават през цялото Средновековие, като бележат своя връх с унията на цар Калоян през 1204 г. „Отслабването, а след това и унищожаването на Византия от османското нашествие засилват ролята на Рим и Католическата църква в българската история. Поражението на Първия кръстоносен поход на католическа Европа срещу Османската империя пред стените на Никопол през 1396 г. открива дълга епоха на военно-политическо противопоставяне между католицизма и исляма“, обясни още историкът. Той отчете делото на личности като архиепископ Петър Богдан Бакшев, епископ Филип Станиславов, архиепископ Петър Парчевич и други духовни и граждански лица. По думите му то доказва, че в очертанията на тази нова „Велика България“ действат реални духовни и материални български сили, а не романтични и носталгични настроения на Римската курия. „Тези имена, първата старопечатна книга на български език „Абагар“ и Чипровското въстание през 1688 г. оставят най-ярка диря в българския седемнадесети век“, допълни още той. Проф. Елдъров коментира и отношенията със Светия престол през Възраждането. „В същността си Българската уния, официално прогласена на 18/30 декември 1860 г., десет години преди учредяването на Българската Екзархия, е алтернативен геополитически избор – България и българският народ се обръщат на Запад, търсят политическото бъдеще на нацията в Европа, като при това не отстъпват нищо от историческите корени и културно-националната ни идентичност“, каза още проф. Елдъров.
Деница КИТАНОВА


Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”