На въпрос дали има смисъл от мярката за неотклонение „домашен арест“, Арнаудова отговори: „Аз съм малко пристрастна в това отношение и смятам, че мярката за неотклонение „домашен арест“ не постига каквито и да е цели на мерките за неотклонение. Но така или иначе съществува в Наказателния кодекс. Основно се използва в случаите, в които лицата наистина са със здравословни проблеми. Но категорично считам, че тази мярка за неотклонение не постига мерките за процесуална принуда. И случаят с Цеко Чоков е много силно показателен за това.“
Арнаудова посочи, че е имало много други такива примери, при които лицата са влизали в съда в инвалидна количка, с патерици или в болнична носилка, но в момента, в който бъдат освободени с по-лека мярка за неотклонение, всички болести изчезват. „Но се надявам да се засили този контрол, който е регламентиран в закона, защото лицата под домашен арест реално се възползват от възможността, която им предоставя законът - два дни домашен арест да се зачита за един ден лишаване от свобода. Тоест, ако твърде дълго време лицето е под домашен арест, реално то може да изтърпи наказанието си, докато е вкъщи. А дали си е вкъщи, вече е друг въпрос“, заяви тя.
Цветилена СИМЕОНОВА
