По думите й това са хора, които развиват една много висока самокритичност. Другата крайност на критичното възпитание е свързано с липсата на такова, при него липсва едно родителско „не“ и детето получава всичко, което желае. „Или казано по друг начин, липсват ясно поставени граници от родителя. Като възрастен, такъв човек е непостоянен, трудно следва докрай целите си“, допълни Стела Семерджиева. Тя посочи още, че друг вид родителско поведение е свръх закрилата и прекомерното обгрижване. По думите й свръх обгриженото дете впоследствие трудно може да се превърне в независим възрастен, защото се чувства се несигурен, има проблем с това да определя собствените си потребности, както и да търси тяхното удовлетворение, въобще човек, който не поема отговорност за живота си.
Специалистът отбеляза също, че ако усетим, че детето е неразбрано, трябва да се опитаме да го разберем, а ако се страхува - да го успокоим. „Като започнем първо от това да се научим да общуваме с това вътрешно дете, да го запитаме от какво има нужда, да се опитаме да разберем от какво се страхува, какво го притеснява, защото всъщност зад образа на това малко дете стоят онези незадоволени човешки потребности и желания, които сме забравили, които сме изхвърлили някъде, захвърлили, подтиснали, а след като стигнем до тях, да се погрижим и за сбъдването им“, добави Семерджиева. По думите й изобщо родителят, който разбира емоциите на това дете, свързва се с тях, търси каква потребност стои зад тях и се грижи за удовлетворяването, само че без да очаква друг да задоволи тези потребности. „Днешният празник е една чудесна възможност да се обърнем към това малко момченце или момиченце в нас и да му дадем свобода да се изяви, да бъде игриво спонтанно, да направи това, което му се иска. Да ходи босо, да се полюшка на люлките в парка, да си направи книга с постиженията или просто да си гушне любимата играчка. Да се опитаме да бъдем малко по-добри родители към себе си“, заяви психологът.
Мария КУРТЕВА