Добрич. За историята и културата на един народ съдим по паметниците, с които той увековечава своите велики личности и събития. Това каза в предаването „Добрич - Блян вихрен, понесен над степ ековита...“ на Радио „Фокус“ Радослав Симеонов, главен експерт в Министерство на отбраната (МО) и дългогодишен уредник на Военно гробище в Добрич. То е създадено с идеята да увековечи важно за региона събитие – Добричката епопея от 1916 година. „Прави чест на нашите съграждани, имам предвид жителите на град Добрич, които още в далечната 1916 година са осъзнали значението и смисъла на това събитие, случило се пред техния поглед. Осъзнали са неговата историческа стойност и още тогава те основават един комитет, наречен „На свободата“, който е имал за цел не само да се погрижи за доброто устройване на Военното гробище в Добрич, което още по време на Първата световна война се утвърждава като най-образцовото българско военно гробище и най-добре поддържаното, благодарение на грижите на добричани, но забележете да бъде изграден и музей, който да представи това събитие от нашата национална история, наречена Добричка епопея“, каза специалистът. Той допълни, че този замисъл по ред причини е бил реализиран частично. Въпреки това Военното гробище се утвърждава като образцово и добре поддържано. На негова територия със средства на добричани е изграден параклис. Но повторната румънска окупация на Добруджа през 1919 година прави опит да осуети това намерение, дори тогавашната румънска власт прави опит да превърне обектът в инструмент на нейната собствена политика. „Нека не забравяме, че военните паметници, какъвто е и Военното гробище, не са само символ на почит, но и символи на пропаганда или на военно възпитание. Точно този момент някак си беше неизяснен дълго време при нашето Военно гробище. Имам предвид периода от края на 80-те и началото на 90-те години, когато паднаха табутата на предишния период, когато започна полека лека да се говори за Добричка епопея и когато започна осъзнаването най-вече от страна на общинските власти, които дълго време бяха мащеха за Военното гробище в Добрич. Аз това мога съвсем спокойно да го кажа. Които нехаеха за този изключителен обект, който има огромна, не само национална, но и интернационална стойност“, коментира Радослав Симеонов. Във Военното гробище в Добрич са погребани около 3500 воини от 6 национални армии, 10 народности и 6 вероизповедания. Като част от процеса на преосмисляне на значимостта на този културно-исторически обект е честването всяка година на негова територия на Деня на Добрич – 25 септември. Мемориалният комплекс се е превърнал в средоточие на множество патриотични и свързани с духа на българската армия прояви. По думите на специалиста военните гробища са места, където човек не само се прекланя, но и с гордост възпоменава подвига и славата на онези, които са загинали. „Военните гробища са особен тип паметници, където загиналите са обречени да бъдат рамо до рамо както на бойното поле, така и във вечността. И затова при военните гробища изпъква обикновено не отделната личност, а общата кауза, за която всички воини са загинали, а тя във Военното гробище в Добрич е именно отстояването на свободата, независимостта на България и може да бъде един изключителен пример на родолюбие, какъвто едва ли може да бъде намерен по страниците на нашата богата на събития история“, каза Радослав Симеонов. Той подчерта, че страната има някъде около 1500 военни гробища, но повечето от тях са извън днешните предели на България.
Жулиета НИКОЛОВА