София. Парламентарната комисия по вероизповеданията и правата на човека прие на второ четене разсрочването на задълженията на вероизповеданията. Първоначално се предвиждаше дълговете да бъдат опростени към 31 декември 2018 г. Впоследствие обаче ПГ на ГЕРБ направи предложение между двете четения за отсрочването им до 10 години.
Друга част от измененията в Закона за вероизповеданията предвижда субсидията, отпускана по държания бюджет, да се разпределя от Българската православна църква за източноправославното вероизповедание и от Главното мюфтийство - за мюсюлманското. Според измененията държавната субсидия ще се предоставя и за българските православни църковни общини в чужбина. Досега субсидия се предоставяше само на задгранични епархии или митрополии в диоцеза и юрисдикцията на Българската православна църква. Заложени са и разпоредби, според които максималният размер на заплатата на свещенослужителите не бива да надвишава средната месечна заплата на наетите в икономическа дейност „Образование“. Досега заплатата не биваше да надвишава тази на педагогически специалист. За служителите на религиозни институции не е предвидена промяна и заплатата не бива да надвишава тази на наетите в обществения сектор. Изключение от тези изисквания правят ръководните органи на вероизповеданията. Промените предвиждат още държавната субсидия да остане в размер на 10 лв. за самоопределило се лице към вероизповеданията с над 1% от преброените лица в страната. За останалите вероизповедания се запазва правилото субсидията да не бъде по-малка от 15 млн. лева.
Ресорната парламентарна комисия отхвърли предложението на „Обединени патриоти“ вероизповеданията, на които е предоставена държавна субсидия, да бъдат длъжни да уведомяват Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет за всяко дарение или наследство на имущество от български юридически лица или с източник от чужбина.
Очаква се промените в Закона за вероизповеданията да влязат следващата седмица в пленарна зала за окончателно гласуване.
Цветилена СИМЕОНОВА