След междуетническите войни през 90-те, обяснява британската агенция, БиХ бе разделена на два автономни региона – Република Сръбска (РС) и бошняшко-хърватската Федерация Босна и Херцеговина (ФБиХ). Двата региона имат свои собствени полицейски сили, като същевременно споделят обща армия.
Министърът на вътрешните работи на РС Драган Лукач заяви, че допълнителната резервна полиция е необходима, за да помогне за справяне със заплахите за сигурността, предизвикани от пристигането на мигранти или лошото време.
Но босненците, живеещи като малцинство в сръбския регион, заявиха, че предложението е върнало спомените за сръбските резервни полицейски сили, които те обвиняват за нападения срещу цивилни в началото на войната през 1992-95 година. Над 100 000 души бяха убити в конфликта, а лидерите на сърбите бяха осъдени за геноцид, припомня медията.
РС има полиция, която наброява 7 хиляди души, включително 350 бошняци.
Регионалният парламент прие законопроекта за създаване на новата резервна сила с гласовете на 51 народни представители срещу само 2 „против“ от общо 83 депутати в законодателния орган.
По думите на вътрешния министър, новата полицейска част ще бъде 20% от размера на съществуващата, а набирането на служители ще започне догодина с обучаването на 200 души.
Миналата година полицията в региона закупи 2500 автомата, което предизвика критики от западните дипломати, че силите стават непропорционално тежко въоръжени.
Съгласно приетото законодателство, полицейските служители ще имат право да арестуват хора без заповед на прокурор или съд, както се изисква сега. „По този начин полицията се намесва в правомощията на съдебните институции”, каза адвокатът Александър Джокич.
Един Рамич, депутат, който ръководи малък босненски блок в парламента на РС, заяви, че законът нарушава Конституцията на държавата, европейската конвенция за правата на човека и наказателното право, осигуряващи защита на самоличността на полицейските информатори или агенти под прикритие.
Рамич заяви, че неговата фракция може да се опита да оспори закона в парламента след тримесечно обществено обсъждане.
Превод и редакция: Иван Христов
