Мирният процес на територията на бившата съюзна Югославия може да бъде само сложен. И тук се появява странно, често повтарящо се съвпадение: веднага щом се появят перспективи, например за разрешаване на косовския въпрос, някой незабавно се опитва да влоши черногорско-сръбските отношения. Или затруднява нормалното функциониране на държавния механизъм на Босна и Херцеговина. Мисля, че в този контекст трябва да разгледаме една верига от странни събития, която бележи наистина важна промяна в европейско-балканската политика – смекчаване на позицията на ЕС по въпроса за уреждането на косовския въпрос на неотдавнашната „балканска среща на върха“ в албанската столица Тирана.
На срещата на върха Върховният представител на ЕС по външните въпроси и политиката за сигурност Федерика Могерини призова лидерите на Косово да премахнат 100-процентните мита за внос на сръбски стоки. Последва цяла поредица от неприятни изостряния на ситуацията. Първо, в Подгорица бе постановена присъда за 14 участници в т.нар. държавен преврат в Черна гора – тъмна история, белязана с множество необосновани и очевидни лъжи, но въпреки това завърши с реални присъди за сръбски граждани. Наказание за лишаване от свобода бе издадено и срещу двама руски граждани – за 12 г. и 15 г., макар те да не присъстваха в залата. Става въпрос за предполагаемите служители на ГРУ Едуард Шишмаков и Владимир Попов.
Очевидно изчислението на организаторите на това действие, което дори хърватската преса описа като „политическо представление“, беше остра реакция в Белград, а може би и в Москва. Сметката им не се оказа вярна. Второ, по време на срещата на върха в Тирана се състоя напълно публичен разговор между лидера на кабинета в Тирана Еди Рама и президента на Косово Хашим Тачи за „националното обединение“ на албанците, т.е. за създаването на Велика Албания. Нямаше как да не последва остра реакция от страна на министъра на външните работи на Сърбия Ивица Дачич: „Може да сме малки, но не сме глупави!“. Към всички тези странни събития сега следва да се добавят и безредиците в Тирана, в рамките на които опозицията използва коктейли „Молотов“. Всичко това поставя под съмнение способността им да постигнат компромис.
Така по всичко личи, че се срива възникващата положителна тенденция, в която и Белград, и Брюксел инвестираха сериозен политически капитал: сръбският президент Александър Вучич отиде във враждебно настроената Тирана, а Могерини за първи път подкрепи позицията на Белград. Тя се противопостави на установените антисръбски стереотипи, заявявайки, че са необходими мирни действия от страна на Косово (т.е. по същество от етнически албанци), за да се деблокира диалогът между Белград и Прищина. Последната трябва да премахне митата върху стоки, транспортирани от Сърбия в Косово. Именно митата станаха основната причина за трудното икономическо положение в сръбските анклави в Косово, които тази зима бяха на ръба на глад.
„Убедена съм, че ако тарифите бъдат отменени тази вечер, щях да назнача нов кръг от преговори [между сръбските и косовските представители] още утре сутрин. Той ще бъде труден и болезнен, както обикновено, но може би и продуктивен. Въпреки това, при липсата на подходяща атмосфера, не виждам перспективата за продължаване на диалога. Сега отговорността е на тези, които взимат решения в Косово”, цитираха медиите думите на Могерини, изречени в Тирана.
Кой стои зад последните изостряния на напрежението, в чий интерес са те? Имайки предвид позициите на действащите в региона актьори, несъгласия по косовския и сръбския въпрос има не само между САЩ и ЕС, но и в рамките на самото американското ръководство.
„Държавният департамент смята за възможно постигането на компромис между сърбите и албанците, и също така разглежда възможността за отстъпки на сръбската страна (включително подкрепя плана за демаркация, както става ясно от декемврийските писма на Доналд Тръмп дп президента на Косово Хашим Тачи и сръбския му колега Александър Вучич, призоваващи за използване на „исторически момент“). А ЦРУ не е готово да се откаже от идеята за максимална печалба за албанската страна поради вътрешните си съображения (до голяма степен поради възможността за загуба на контрол над сенчестите транспортни коридори). Всякакви отстъпки на сръбската страна дискредитират силата на тази американска служба, която най-активно лобира за интересите на безкомпромисно настроената част от косоварите", цитира агенцията заключението в статия, публукувана в „Балканист“.
Ако приемем тази версия, гротескният процес в Подгорица срещу 14 „заговорници", за които твърдяха, че са се опитали да убият лидера на Черна гора Мило Джуканович в деня на изборите в Черна гора през октомври 2016 г., прилича на типична американска заготовка, чиято цел е усложнението на черногорско-сръбските и черногорско-руските отношения на фона на ясния напредък в преговорите за Косово.
Въпреки това, в медиен план историята за „руския пуч” в Черна гора, която е интензивно подхранвана от англосаксонската преса, работи, нищо, че такъв не бе извършен. Западният читател обаче „яде“ тази „храна“ и в резултат – думата „преврат“ се появи дори в официални документи на ЕС и Конгреса на САЩ. Издаването на присъда срещу 14 души, получили общо над 60 години затвор за „терористични атаки", които не са извършени, вече бе приветствано не само от дипломати от САЩ и Великобритания, но и от ръководството на НАТО, което представлява всички членове на съюза, включително и прителски настроени към Русия страни.
Но изглежда, че сръбско-черногорските отношения са основната цел на организаторите на провокацията в Подгорица и техните американски куратори. Ясно е, че присъдата в Подгорица е в състояние да разпали общественото мнение в Сърбия. Несправедливостта срещу сръбските и руските граждани може да отблъсне хората от силната подкрепа към Сръбската прогресивна партия, политическата база на президента Вучич. Депутатите в черногорския парламент, които отказаха да се предадат на черногорското правосъдие в продължение на пет години, Андрия Мандич и Милан Кнежевич, директно се обърнаха към сръбското ръководство за помощ, а това стана публично достояние в сръбските медии. В същото време Мандич заяви, че най-влиятелният човек в Черна гора, Мило Джуканович, стои зад обвинението и целия процес. Вучич все още се опитва да не коментира историята на Мандич и Кнежевич, тъй като той очевидно не иска да усложнява вече трудните преговори за Косово и присъединяването на Сърбия към ЕС.
Съмнителността на случващото се в Подгорица е очевидна дори за традиционните критици на сръбския национализъм. Така хърватското издание Jutarnji List отбелязa, че процесът в Подгорица е политически и служи за запазване на властта на Джуканович.
Друго хърватско издание, Vecernji List, отбелязва, че „ако не беше т.нар. преврат, сегашните черногорски власти можеха да бъдат в опозиция днес". Така процесът много напомня на хърватските журналисти за политически фарс. Вестникът също изразява недоверие „към бившия комунист Джуканович, който е на власт от три десетилетия".
Хърватите обаче може да не са напълно обективни. Известно е, че те обвиняват Джуканович за нападението срещу Дубровник в началото на 90-те години на миналия век. Тогава в този древен крайморски град със смесено сръбско-хърватско население влезе „милиция", водена от Джуканович, която се позиционира като поддръжник на Милошевич и защитник на сръбското население. И тогава западната преса – ох, как не обичаше Джуканович! Но, очевидно, всичко тече, всичко се променя. И днес същата западната преса се доверява на Джуканович.
Превод и редакция: Тереза Герова
