По нейните думи, Москва е лишила Киев от достъп до петрола и газта в Черно море, а сама е добила в тази акватория „повече от 9 милиарда куб. м. природен газ“ от пролетта на 2014 година.
„Междувременно нашето правителство се опитва да обезпечи енергийната си самостоятелност, развивайки вътрешния добив на природен газ. Нужният обем – от 5 до 6 млрд. куб. м. в година – може да бъде покрит от нашите ресурси в Черно море“, заяви тя.
Освен това украинската страна отхвърли възраженията на Русия за юрисдикцията на Международния съд. Както заяви Зеркал, Керченският пролив е международен, а украинският суверенитет над Крим не подлежи на съмнение.
На 10-14 юни в Хага се провеждат изслушвания в рамките на производствата, предприети от Украйна срещу Русия през 2016 г. въз основа на Конвенцията на ООН по морско право.
Конкретно, искът се касае до правата на Киев над минералните и живите ресурси на Черно и Азовско морета, корабоплаването в Керченския пролив, защитата на околната морска среда и подводното културно наследство. Украйна иска да се прекратят нарушенията на правата й и да се компенсират загубите й.
В понеделник посланикът на руското външно министерство за специални поръчения Дмитрий Лобач заяви на изслушване в Хага, че твърденията на Киев са несъстоятелни и трябва да бъдат отхвърлени, защото са извън юрисдикцията на международния арбитраж. Той подчерта, че трибуналът няма право да разглежда въпроси на териториалната принадлежност на сушата, включително на Кримския полуостров.
В руското МВнР също смятат, че Украйна се е обърнала към арбитража не за да разреши спора за тълкуването и прилагането на конвенцията по морското право, а с надеждата да получи „юридическо“ признание на своя „суверенитет над Крим“.
Превод и редакция: Иван Христов
