„Защо нямаме филм за натовските бомбардировки, а Русия трябва да снима подобни филми? Защото присъствието на НАТО тук не отговаря на руските интереси. А отговаря ли на нашите интереси или не? Поне на моите – не. А на намиращите се на власт в Сърбия хора трябва ли им такова кино? Трябва да питате тях“, заяви режисьорът в интервю пред агенция „Спутник“.
Трябва да се отчита факта, че експанзията на НАТО на Балканите продължава. На прицела на Брюксел в момента се намира, преди всичко, Босна и Херцеговина (в чийто състав влиза и Република Сръбска) и Сърбия, където чрез контролираните от Запада медии и неправителствени организации върви масова обработка на населението, в рамките на която се опитват да обяснят на местните жители миролюбивата същност на Севеноатлантическия алианс.
В тази връзка вниманието на експертите бе привлечено от направеното преди броени дни от сръбския министър на отбраната Александър Вулин заявление. Той се обяви за възможно най-скорошно разграничение на територията с косовските албанци, тъй като, по неговите думи, това би позволило новоопределените граници да бъдат защитавани. При това той посочи, че необходимостта от това е обусловена от разширението на границите на фактически съществуващата „Велика Албания“, а в случай на забавяне, нейните завоевателни амбиции могат да се прострат и до Централна Сърбия.
„Велика Албания“ вече е факт. Въпросът е само в това, колко части от други държави ще попаднат в нея. С влизането на Северна Македония в НАТО всички албанци, с изключение на две общини в Централна Сърбия, ще живеят в единно политическо и военно пространство в рамките на НАТО. А жизнените процеси на всички албанци се управляват от Тирана“, заяви министърът в интервю пред белградския ежедневник „Вечерне новости“.
Той подчерта, че въпросът за разграничаването на териториите трябва да бъде решен чрез всеобщ референдум. „Безспорно престъпление, извършено срещу нашата страна и народ, но сега ние трябва да намерим смелост и сили, за да се стегнем, обединим и да пробваме да решим сръбския национален въпрос“, заяви Вулин.
Според оценките на доктора по политически науки и професор в МГИМО (Московски държавен институт за международни отношения) Елена Пономарьова трябва да се обърне специално внимание на предлаганото от Белград „разграничение“ с албанците.
„На практика това означава размяна на територии: Сърбия трябва не само да даде на Прищина цялата територия на Косово и Метохия, освен няколко общини в северната част на страната, но и още три общини в Южна Сърбия – Прешево, Буяновац и Медведжа“, предупреждава анализаторът. „Резултатът от „разграничаването“ може да е само един. Косово първо ще стане част от албански Шенген, а след това ще влезе във „Велика Албания“ (условно наименование), а тъй като Албания вече е член на НАТО, то територията на сръбския регион автоматично ще стане част от Алианса. Неслучайно в края на 2018 година в нарушение на Резолюция 1244 на ООН бе взето решение за формирането на т.нар. Армия на Косово. Към това трябва да добавим членството на Черна гора в НАТО и скорошното влизане в организацията на Македония. Сърбия запазва своя неутралитет и затова страната трябва да се присъедини към Алианса. След това, в съответствие с външната политика на ЕС, на където страстно се е устремило сръбското ръководство, ще бъдат въведени санкции срещу Русия.
Превод и редакция: Иван Христов
