На този фон президентът на Сърбия Александър Вучич заяви, че Белград фактически е загубил контрола си над територията на Косово, призова населението да признае този горчив факт и в бъдеще да се движи към интеграция в Европейския съюз, продължавайки диалога с Прищина под егидата на Брюксел.
„Реших да не продължавам това самозалъгване. Сърбия няма власт в Косово и Метохия (КиМ) и ние сме длъжни да спрем да лъжем нашата общественост“, заяви Вучич в парламента, без обаче да обозначи бъдещите действия на Белград и поставяйки въпроса: „От това ще последвали официално признаване на независимостта на самопровъзгласената република от сърбите?“
Сръбската православна църква
Припомняме, че на 13 май сръбският лидер се срещна с членове на Светия архиерейски събор на СПЦ, опитвайки се да получи подкрепа от висшето сръбско духовенство. Тогава йерарсите потвърдиха своето единодушно и недвусмислено становище, изразено и по време на миналогодишните заседания на Събора през май и ноември: „Косово и Метохия е неразделна част от суверенната територия на Република Сърбия и е определена в Конституцията на Сърбия и Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. Суверенитетът и териториалната цялост на Сърбия, включително КиМ, въпреки незаконно провъзгласената така наречена косовска държава, се признава от огромното мнозинство от човечеството, включително Русия Китай и петте страни от Европейския съюз, ОССЕ, ЮНЕСКО и други важни международни организации, следователно за Светия архиерейски събор на нашата Църква е неприемлива всяка промяна в статута на Косово и Метохия, която води или до признаването на Косово като независима държава или към какъвто и да е вариант на териториално разделение, без което е невъзможно разграничението. Тези решения неизбежно биха довели до изгонването на мнозинството от останалите сърби, живеещи в КиМ в областите с доминиращи албанско население и до неизмерима вреда за нашето духовно и културно наследство“.
Емир Костурица: Това е нашето наследство
Известният сръбски режисьор Емир Кустурица подчерта факта, че Косово е духовното и материалното наследство на Сърбия и това е най-големият грабеж на нашето време. Според него „процесът на отстъпки стартира по-рано, почти веднага след падането на Милошевич. Вучич само го ускори. Освен това в него участват различни сили, включително ЕС, НАТО и специалните служби на западните страни“.
Геополитически заплахи
Междувременно бившият министър на външните работи на Съюзна република Югославия (СРЮ) през 1998-2000 г. Живадин Йованович смята, че признаването на Косово автоматично ще доведе до амнистия на отговорните за варварската агресия на НАТО срещу СРЮ през 1999 г. и ще отвори нови. възможности за геополитическо разширяване на Aлианса на изток към руските граници.
„Тук няма „действия на Прищина“ – цитира думите на политика порталът Balkanist.ru. – „Всичко това са действия на Запада, или центровете на сила – така наречените агенти на САЩ, които реализират политиката на експанзия и господство. Нито заявлението на лидерите в Тирана за национално обединение на всички албанци, нито заявленията на лидерите на бившата терористична организация – Армията за освобождение на Косово – че ще стигнат до Ниш, нито заявленията на кметовете албанци от Южна Сърбия, че ще се стремят към „присъединение към Косово“ – нищо от това не може да излезе в публичността без одобрението на Запада. Всичко това преследва една цел – да се принуди Сърбия да признае загубата на КиМ и появата на нови граници на Балканите, независимо, че това противоречи на Устава на ООН, Хелзинския Заключителен акт, Резолюция 1244 на СС на ООН и международните договори. Става въпрос за опит да се отърват от Сърбия, което не им се получи нито в Рамбуйе, нито по-късно. Всеки ден става все по-очевидно, че нагнетяването на конфликтния потенциал говори за това, че Западът заплашва да разпали нов пожар на Балканите. Тази игра става още по-опасна от това, че те не разбират, че текущите условия в Европа и съвременния свят се различават принципно от тези, които бяха преди 20 или 30 години. Днес би било много по-сложно да се локализира нова криза. Всичко това хвърля сериозни предизвикателства пред Сърбия, сръбската политика и дипломация. Вместо да се преразгледа смисълът на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, е необходимо да се потвърди значението й като основополагащ документ“.
Мнението на експерта
Вече е очевидно, че САЩ, НАТО и ЕС увеличават усилията си за по-нататъшно „усвояване“ на Балканите, изисквайки от ръководствата на страните в региона да направят избор: или с Москва, или с Вашингтон и Брюксел. В тази връзка кореспондент на „Российская Газета“ говори с авторитетния босненски експерт в сферата на сигурността Джевад Галияшевич, като обсъди с него перспективите за развитие на ситуацията в региона:
„Страхувам се, че Западът вече не се стреми към договор, а към капитулацията на Сърбия, а там гледат на Косово като на съставна част на „Велика Албания“. Косовските политици са тясно свързани с престъпността, те са крайно радикални и националистически, което не позволява да се разчита на постигане на каквито и да е компромиси и, съответно, договорки. За тях Косово е само първата крачка по пътя към създаване на „Велика Албания, а след това ще последват и други: в Северна Македония и Черна гора. Западът се страхува много от Сърбия и не позволява на сърбите спокойно да разрешат проблемите си с албанците. В момента Западът насилствено обединява албанския етнически и политически фактор и в същото време разбива и фрагментира сръбското жизнено пространство“.
Русия е единственият приятел на Сърбия, който използва цялата си политическа власт и влияние, за да помогне на Белград и сръбския народ, правейки това без да поставя условия и изисквания. В този контекст Република Сръбска (част от Босна и Херцеговина - бележка на РГ) придобива особено значение и е единствената опора на Сърбия в целия регион. Другите съседи на Сърбия са колонизирани от НАТО и са ориентирани недружествено по отношение на Белград. Предвид това е много важна подкрепата на Русия, а съвместните действия на Сърбия и Република Сръбска са условие за запазване на сръбската държавност и сръбския народ. Ако не беше помощта от страна на Русия, то агресивните акции на западните страни биха били повече и по-агресивни.
Днес Сърбия е състояние на мир, стабилност и развитие, но за Запада това не означава нищо, те искат да я видят на колене. Затова на сръбския президент Александър Вучич е възложена трудна историческа мисия - да разреши неразрешимото: Сърбия иска мир и договор, а албанците - чужди територии и мирът изобщо не ги интересува. В сегашната ситуация, без Русия и нейната подкрепа, Сърбия ще бъде напълно сама, Република Сръбска ще бъде отслабена, а целият Балкански полуостров ще бъде хвърлен в огъня на конфликта. Само заедно Белград и Баня Лука с помощта на Москва ще могат да излязат историческите победители от изключително сложната геополитическа ситуация. В същото време трябва да се помни, че всяка възможност за увеличаване на силата на сръбския народ на Балканите сериозно плаши колективния Запад.
Превод и редакция: Иван Христов
