Благоевград. Обичаят „Провиране през дрено“ е особено популярен в селата от Община Петрич. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин Румяна Хаджиева, етнограф в Регионален исторически музей – Благоевград. Тя уточни, че особено характерно за този обичай е, че с червен вълнен конец се връзват двата края на клонките на две съседни дренови дръвчета и през образувания проход жени, моми и деца се провират за здраве. Хаджиева отбеляза, че в Благоевградска област не се прави характерния за другите краища на България обичай „Еньова буля“, но това което обединява празника в цялата страна е почитта към слънцето и децата на слънцето – цветята и билките, които в този ден имат особено голяма и магическа сила. „Обичаят „Еньова буля“ е по-популярен в Тракия, както и сред тракийските преселници в Добруджа. Всички моми се събират в една къща и там обличат като булка едно 5-6 годишно момиченце, което трябва да има живи родители. Забулват детето с червено було, поставят на главата му венец от еньовче и други цветя и с детето на рамо обикалят цялото село“, каза още Хаджиева. Тя заяви, че по време на ритуалната обиколка девойките пеят специални обредни песни, а детето-булка размахва дългите ръкави на ризата, в която е облечено. „След обиколката отвеждат Еньовата буля в същата къща, където са я стъкмили. Там започва вторият основен обреден компонент – напяването на китките и пръстените на момите. На следващия ден Еньовата буля започва да изважда една по една китките, а момите припяват за всяка една от тях, като наричат за какъв момък ще се омъжи съответната девойка. В отделните припевки се описва физическият облик на ергена, неговото имотно състояние и професията му“, допълни Хаджиева. „Накрая момите измиват Еньовата буля с водата от котлето, обличат я с нови дрешки и я връщат на майка ѝ“, подчерта Хадиева. По отношение билките, които се поставят на еньовденския венец, етнографът каза, че най-важната е еньовчето, тъй като народът вярва, че от него бягат нощните демонични същества. По думите ѝ освен това еньовчето улеснява раждането. „Слагат го в коритото, в което къпят бебето, във водата в която си мият косите, връзват го на кръст при жетва. В еньовденския венец участват още и вратига, кумонига, синчец, звъника, гръмотрън, самодивска ягода, вълчи ябълки и много други. Трябва да отбележим и това, че промяната на слънчевия път бележи опасността от появата на стихии, затова на този ден, като на всеки голям празник е строго забранено да се работи, тъй като това е една предпазна мярка от гръм и градушки“, каза още Хаджиева. Тя добави, че култът към слънцето прозира и в друга обредна практика на Еньовден – да се прескача огън за здраве и против бълхи, като се прави и на Сирница. „Еньовден е един прекрасен летен празник на слънцето, на билките, на младостта. Празнуван е от всички славянки, прибалтийски, но и от някои скандинавски народи. Днес той се възприема, промисля и пресъздава като част от българското нематериално културно наследство“, коментира Хаджиева.

Ливия НИНОВА