Благоевград.Има сведения, че мартеницата първоначално е представлявала само предена червена вълна. Това каза за ,b>Радио „Фокус“ - Пирин Румяна Хаджиева, етнограф в Регионален исторически музей-Благоевград. По думите й обяснението е, че вълната се възприема като носител на женското начало, а червеният цвят е знак за плодородие и символ на слънцето, ето защо той гони злото. Според нея категорично изискване при направата на мартеница е тя да бъде предена или поне осукана. „Според изследователите на народната култура първоначалното значение на обредното предене, го разкрива като един модел на създаване на нов живот, който влияе върху човешкия и природен свят. Всичко ни кара да възприемаме мартеницата не само като украса, а като символ, амулет, обредна вещ. Известно е, че най-често червеният цвят се съчетава с белия, но в някои случаи се съчетава със син цвят, както е в Софийско и Мелнишко, или пък с други цветове – както е в Родопите“, посочи тя. Румяна Хаджиева добави, че според народните митологични представи червеният и белият цвят обикновено стоят в опозиция, подобно на противопоставянето тъмно-светло, женско-мъжко, но характерното в съчетанието на тези двата цвята при мартеницата е, че те не котрастират, а хармонизират като символи на здраве, плодородие, щастие, доброта, чистота, красота, младост, все положителни ценности и стойности.
Тя отбеляза също, че закичването с мартеница става във времето, когато зимата отстъпва власт на пролетта. Хаджиева уточни, че според народните представи в този момент настъпва един миг на хаос и борба между добро и зло – време на страхове, но и на надежди. „Закичвайки се с червено-бели осукани или оплетени конци, ние сякаш неосъзнато приемаме своята обредна роля и ставаме участници във възстановяването на космическата хармония. Всички обреди, изпълнявани на този ден, носят предпазващ и стимулиращ смисъл. Така например изнасянето на червена тъкан навън цели умилостивяването на Баба Марта и това я кара да се засмее“, коментира Хаджиева. Тя посочи, че в същото време този червен цвят неутрализира зловредното действие на „лошотии“ и „грозотии“, това са названията, с които хората именуват болести, изгаряния, бълхи, влечуги и всякакви вредители. По думите й обичаят да се изнася червено е познат в цялата българска етническа територия, както и в някои райони на Румъния, Гърция и Албания.
Натали СТЕФАНОВА