Благоевград. Българите приемат за начало на коледните празници Игнажден, когато за започнали родилните мъки на Богородица. Това каза за Радио „Фокус’’ - Пирин Румяна Ханджиева от Регионален исторически музей - Благоевград. „Според Евангелските разкази Христос се ражда в пещера в град Витлеем, провинция Юдея, но денят не е фиксиран. Едва през пети век датата 25 декември е официално призната като рождена и празникът се налага повсеместно, като се базира на древното годишно деление с повратни точки зимното и лятно слънцестоене’’, добави тя. По думите ѝ така християнският празник наследява старата народна представа, че в това годишно време се ражда новото слънце и новата година, а с тях се ражда и надеждата за нов по-добър живот. „Българите приемат за начало на коледните празници Игнажден, или както се пее в народната песен: „замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа да си добие млада Бога”. Названието на същинския празник Коледа идва от латинското Календи, название от първите дни на всеки месец при древните римляни“, каза Ханджиева. По думите ѝ както при всяко годишно и сезонно начало, както при всеки календарен преход, така и времето, в което се ражда новата слънчева година изобилства от предсказания, гадания за бъдещето, от магически действия, които целят осигуряване на стопанско и семейно благополучие. Празничната обредност е особено разгърната в деня и вечерта преди Коледа, известна като Малка Коледа, или Бъдни вечер.
Лора КАЛЧЕВА