Специалистът заяви също, че регионите се различават един от друг на първо място по климатичните условия. „Например спрямо северния винен регион по поречието на река Дунав, зимата е доста по-студена, след това валежите са доста повече и там се развиват по-добре белите винени сортове. Разбира се, те имат и червени сортове, но в Южна България те са повече. По долината на река Струма най-разпространена е Широка Мелнишка лоза“, уточни тя. Винопроизводителят добави, че тук е разпространен и Руен, но въпреки това се отглеждат и Мерло, Каберне Совиньон, има насаждения и от Шира, също така има и малко насаждения от Мавруд, въпреки, че неговият произход е от региона на Пловдив. Румяна Стоилова допълни, че керацудата е бял винен сорт, характерен за санданско-петричкия регион. Тя отбеляза, че характерното при този сорт е, че е от фамилията на мускатовите сортове и е с доста приятен аромат. По думите й тези аромати са много деликатни при производството на вино и това е нещо, с което трябва да внимаваме. Стоилова обясни, че при белите вина задължително се отделят чепките от зърната, за да има ферментация само на зърната, за да се предпази гроздовата ферментация да не се окисли, тоест да не започне да покафенява. Тя посочи, че след ферментацията също има важен момент, тъй като при винопроизводителите в големите производства ферментира само сокът, докато в домашни условия много от хората държат джибрите в сока и е важно при самото отделяне да се внимава да не се окисли. Тя подчерта, че точно по тази причина се слага специална киселина, за да може да се предпазят ароматите и цвета на виното, тъй като при белите вина промените са по-видими отколкото при червените.
Стоилова отбеляза, че в Благоевградския регион не е широко застъпено производството на десертни вина. Тя подчерта, че за производството на едно качествено червено вино има много тънкости. Стоилова обясни, че първото нещо, което е много важно е да имаме качествено грозде, тоест да не е загнило, да е добре узряло. Винопроизводителят посочи, че е важен моментът на гроздобера и неговата дата, защото от нея зависи след това каква технология избираме за даденото вино. „Ако искаме то да е по-плодово, съответно може да го съберем малко по-рано, тъй като температурите, на които се подготвя виното са по-ниски. Вече при по-тежките вина, когато искаме да се правят и е необходимо по-дълго отлежаване в бъчви, там може да се остави гроздето малко да презрее и температурите за подготовка са по-високи. При десертните вина се желае една по-висока зрялост и дори презряване на гроздето, за да може да има концентрация на захарите в гроздето, а това се отразява след това и на технологията, която се използва“, каза още тя.
Специалистът коментира, че Мелнишкият район е благоприятен за развитието на винопроизводството и неслучайно тази традиция в района е от дълго време. Според нея винопроизводителите трябва да се възползват от тези традиции и от климатичните условия в този регион, и съответно да подобряват качеството на продукцията си. По думите й сортът Широка мелнишка лоза е много подходящ за производството на розе. Тя обясни, че е чула за това от по-опитни и по-възрастни винопроизводители, след което е решила да опита и се е убедила в това твърдение. Стоилова отбеляза, че при производството на червени вина, това не е сорт, който дава чак толкова тежки вина, всички знаем славата на мелнишкото вино, но на базата на други сортове – каберне, мавруд, то няма такъв потенциал да се направи толкова тежко вино и заради това технологията за по-тежките вина е по-дълго да се задържат с джибрата или т.нар. „майка“, както някои я наричат, за да може да стане по-богато на феноли, да има по-добър цвят, докато при производството на розе, сокът с джибрата се държи от 24 до 36 часа, може и повече, но колкото повече се държи, толкова повече цветът става все по-наситен. Тя посочи, че при производството на вино основният въпрос е какво точно искаме да предложим на пазара и от там се избира и технологията за приготвяне.
Натали СТЕФАНОВА
