Варшава. Каква трябва да е Украйна за Полша след 25 години? В идеалния вариант – свързан със структурите на НАТО и ЕС или други съюзи, в които влиза Полша, политически съюзник в колкото може по-широк спектър от въпроси, ключов търговски партньор и страна, в която ще работят активно полските компании, както и ще се разпространява полската култура. Освен това тя трябва да е държава, която ще си върне окупираните от Русия територии в Крим и Донбас. Ще успее ли Полша да постигне тези цели зависи не само от това каква ще бъде ситуацията на Днепър, но и от това, ще успеят ли полските кръгове, придаващи голямо значение на отношенията с Украйна, да повлияят по някакъв начин както на обществеността, така и на политиците в Полша. Важно е също доколко ще се окажат ефективни дипломатическите действия на полската държава в Украйна, пише полският ежедневник Rzeczpospolita в материал, представен без редакторска намеса.

Сложна задача

Сега в полския обществен дебат практически няма тема за социална легитимация на политиката за подкрепа на Киев, която Полша последователно провежда от 1991 г. насам. И ситуацията в това отношение става все по-сложна. В края на краищата, как да се обясни необходимостта да се помогне на Украйна по въпроси, свързани със сигурността и европейската интеграция, ако част от обществеността смята, че украинският партньор третира страната ни неуважително? Според анкети на Центъра за изследване на общественото мнение (CBOS), 41% от поляците са с негативно мнение за украинците. Как да убедим тези хора, че Украйна е важна и приятелска държава, ако вече две години не ни дават да проведем ексхумация на нейната територия на полските жертви от конфликтите, а многобройни ходове, които предприема Киев в историческата политика, имат открито конфронтационен характер?
Нашите двустранни отношения не се ограничават до сферата на историята, но именно историческата тематика преобладава в медиите и оставя своя отпечатък върху образа на съседа. В същото време украинската политика на паметта стеснява сферата на действие на всяко следващо полско правителство. Да се обясни на обществеността, защо трябва да помогнем на страна, чието ръководство насърчава версия на историята, в която са отхвърлени военните престъпления, а поляците са наречени вечни палачи на украинците, е много трудна задача. На този фон много политици решават да спрат да се занимават с украинския проблем.
Стабилното развитие на отношенията с Украйна изисква решаването на една задача: как да бъдат убедени поляците в правилността на курса на Варшава, последователно да се старае екипа на (руския президент Владимир) Путин да плаща все по-висока цена за нарушаването на международното право. Трудно е за непосветените да видят ползите, които Полша получава, играейки ролята на „спирачка“ в процеса на нормализиране на отношенията между ЕС и Русия, а вредата от такива дейности може да изглежда много сериозна. Дори ако например от обективна гледна точка анти-руските санкции нямат отрицателно въздействие върху полската икономика, някои гласоподаватели все още имат страхове, че страната ни губи предполагаемо много привлекателния руски пазар. Субективното усещане на някои избиратели, които смятат, че националистическата „бандеровска“ Украйна не е с нищо по-добра от „сталинска“ Русия, също може да обезкуражи политиците да поддържат Киев. Освен това, имащото тежест в Полша аграрно лоби все по-силно изразява съмнения в необходимостта да се подкрепя страна, която може да стане опасен конкурент за нас в селскостопанския отрасъл.

Трябва да се заеме солидарна позиция

Преди всичко трябва да се разбере, че украинското ръководство ще бъде още по-склонно да урежда историческите спорове (по-специално по отношение на ексхумацията), колкото по-силен е консенсусът в Полша по отношение на стратегията за Украйна и за преодоляването на исторически проблеми. На Днепър виждат, че в тази област в полските кръгове нямат подобно мислене и затова властите в Киев се опитват да отложат решаването на спешните проблеми, „да чакат” кога неудобното за тях правителство ще падне.
От това следва един очевиден извод: нашата политика ще бъде ефективна само когато различните кръгове са готови да преодолеят различията и да действат съгласувано. Стратегията за игнориране на настроенията на част от обществото, което реагира остро на историческите теми и особено нежеланието й да се отнася сериозно към проблема с Волинското клане, доведе до радикализиране на тази група и до факта, че през последното десетилетие тя оказва реално влияние върху формирането на политическите процеси. Лесно е да се предположи, че рано или късно някакво политическо движение официално ще излезе с лозунги, насочени срещу украински мигранти и ще популяризира антиукраинска националистическа версия на историята.
При такава ситуация първостепенна задача, поне на всички кръгове, които разбират важността на отношенията с Украйна, независимо от тяхната политическа ориентация, става изработването на определен кодекс на поведение в областта на източната политика. Най-малкото би трябвало да престанем да лепим етикети, като „украинофоби“, „националисти“, или „агенти на Кремъл“ на тези, които подчертават колко важен е в момента историческият диалог, но имат различен поглед за историята на Полша, Русия и съвременна Украйна от този, който представят в своите работи украинските историци или полските украинофили. Подобен консенсус изглежда напълно постижим, още повече, че ако вътрешните конфликти не могат да бъдат преодолени, анти-украинските кръгове неизбежно ще се засилят.

Повече творческа работа

Силите, които се стремят да оказват влияние на полската политика по отношение на Украйна, трябва не само да осъзнаят взаимовръзките между обществените настроения в Полша и размера на мястото за маневри във външната политика, но и да разработят своя програма за въздействие над полското и украинското общество. Самодоволството на митологизираната история (Гадячския договор, съюзът Пилсудски-Петлюра, лозунгът „Без независима Украйна няма да има свободна Полша) и страхът пред общия враг, Москва, вече отдавна не са достатъчни. . Все още могат да се обсъждат конкретни решения, но вече е ясно, че методите на диалог и инструментите, които използваме, трябва да бъдат адаптирани към настъпилите промени.
В полско-украинския диалог наблюдаваме преобладаването на формата над съдържанието: говорим повече, отколкото вършим творческа работа. В продължение на почти 30 години Полша не е имала време да създаде Полски исторически институт в Киев, за който говори Йежи Гедройц (за сравнение: Германия има девет такива институции, една от които работи във Варшава от 1993 г.). Не се появи Центърът за полско-украински диалог и консенсус, който би могъл да инициира стъпки за насърчаване на диалог с Украйна по подобие на аналогичния полско-руски център.
Ние дори не разполагаме с портал, който да предоставя на украинците качествена информация за полските политически и идеологически дискусии, история или икономически въпроси, и по този начин да им помогне да разберат своите съседи. Посещенията на полски журналисти в Киев или семинари с участието на украински анализатори, посветени на проблемите на отношенията с Полша, се финансират от ... немски фондации. Междувременно полската държава трябва да разполага с инструменти за професионална ангажираност с обществената дипломация по отношение на Украйна в мащаб, адекватен на значението, която тази страна има за нас.

Превод и редакция: Иван Христов