"Ако всекидневно осъзнаваме величието на делото на учредителите, ще бъдем по-добри и по-достойни служители на българския народ", заяви председателят на Народното събрание Цвета Караянчева в тържественото си слово. "Днес ние, народните представители от 44-ото Народно събрание, седим на скамейките, на които са седели учредителите и е важно да помним, че сме тук заради тях, а не заради себе си", подчерта Цвета Караянчева. "Тук сме, за да изразим смирението, нашата благодарност и преклонение пред тяхното дело", заяви тя. Председателят на Народното събрание припомни, че преди 140 години представителите в Учредителното събрание са дошли във Велико Търново, избрани с огромно въодушевление и в условията на небивал национален подем. "За тях неграмотните гласуваха с бобени зърна и кукуруз, днес ние разполагаме със специалисти по предизборни кампании, медийни стратези и социални мрежи. Преди 140 години те превръщаха думите в оръдия, за да защитят вярванията си, днес ние съобразяваме позициите си с последните социологически изследвания, те бяха титаните, ние сме техни смирени наследници", посочи Цвета Караянчева
Изказвания направиха и представители на парламентарните групи в 44-ото Народно събрание.
Председателят на ПГ на ПП ГЕРБ Даниела Дариткова в словото си отбеляза, че на 10 февруари 1879 г. в старата столица се срещат българското национално Възраждане и модерната българска държавност, миналото на средновековната българска държава и идеите за бъдещето на една същевременно млада и хилядолетна нация. "Тази среща е средоточие на българския исторически разказ, който продължава и днес", допълни тя. Даниела Дариткова посочи, че в горещите дебати на Учредителното събрание всеки от първите български депутати е воден от идеята за изграждане на свободна и независима България, която да бъде готова да посрещне предизвикателствата и разочарованията. "За първите български парламентаристи участието в политиката не е било житейски успех и въпрос на политическа кариера, а дълг и усилие", отбеляза тя и допълни, че всички те заедно и поотделно ще останат в паметта на българския народ като строителите на съвременна България.
Председателят на ПГ на „БСП за България“ Корнелия Нинова отбеляза в словото си, че преди 140 години будни и просветени българи, събрани в Учредителното събрание, приемат първата българска Конституция, която заема от натрупания по това време в Европа опит, но не е ничие копие. Корнелия Нинова цитира текстове от основния закон и отбеляза, че днес, около век и половина по-късно, отново трябва да попитаме равни ли сме всички пред закона, колко свободни са мнозина наши съграждани, които живеят в недоимък за сметка на други, които присвояват обществено богатство. "Дали днес нямаме основание да се запитаме на българските ли интереси служим всякога, ние, политиците или на свои собствени, дали не зависим понякога от чужди такива или от корпоративни", допълни тя. По думите й дори, когато Търновската конституция е била суспендирана или нарушавана, тя е била пречка пред крайния авторитаризъм и безконтролната власт, за това демократично настроените личности и партии, прогресивните сили в българското общество, са се позовавали на нея и са отстоявали демократичния й дух.
"Нам се пада честта да свеждаме глава пред делото на нашите предци, да се кълнем в спазването на Конституцията при изпълнение на нашия служебен, а защо не и граждански дълг", отбеляза заместник-председателят на Народното събрание Явор Нотев от Парламентарната група „Обединени патриоти“. "Да превърнем приемането на Търновската конституция в светъл и значим за целия народ празник е послание към всички наши съграждани да живеят според закон, посочи той и добави, че спазването на Конституцията и законите са правият и пряк път към просперитета и добруването на България. Като български народни представители имаме своите задължения да се вслушваме в гласовете, които критикуват, търсят слабостите в основния закон, в цялата законодателна и правоприлагаща система, но няма по-верен път от следването на правилата, които в писмен вид пресъздават въжделенията и разбиранията на цял един народ за държавно устройство и управление", добави Явор Нотев.
Председателят на Парламентарната група на ДПС Мустафа Карадайъ отбеляза, че през годините, в които е действала Търновската конституция, тя винаги е била опора на демократичните стремежи в българския обществено-политически живот, независимо, че през определени периоди е нарушавана и суспендирана. "Неслучайно народните представители от Великото народно събрание през 1990-91 г. стъпиха на ценностите на Търновската конституция и нашата действаща Конституция препотвърждава редица нейни принципи – принципът на разделение на властите, гарантирането на правата и свободите на гражданите, правото на достоен живот на всеки човек, неприкосновеността на частната собственост, свободата на личността, равенството пред закона и много други", подчерта той.
Председателят на Парламентарната група „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ Веселин Марешки отбеляза, че днешните народни представители могат да се поучат от учредителите, защото е важно не само какво правят сега, но и какво ще оставят след себе си. "Какво построихме през изминалите 30 години, как защитаваме вече 12 години Родината си в общото европейско семейство, какво всеки един от нас е направил и прави за своя народ, че да седи в тази зала, обърна се той към депутатите. Ще е полезно да си задаваме тези въпроси често и дано стават все по-малко тези политици, които се притесняват от отговорите", заяви Веселин Марешки.
С 211 гласа „за“ народните представители приеха единодушно Обръщение на 44-ото Народно събрание към българския народ по повод 140-ата годишнина от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция. На видеозапис едни от най-младите народни представители от различните парламентарни групи представиха обръщението.
При закриването на заседанието председателят на Народното събрание Цвета Караянчева подчерта, че е безкрайно важно година след година на този ден да се връщаме към сътвореното от нашите предци. Защото, водени от любовта към свободата, с все още незарасналите рани от Априлското въстание и с Левски в сърцата, те ни показаха един идеал за съвременна България, от който никога не трябва да се отклоняваме, заяви тя.
Сред гостите на сесията на парламента бяха президентът на Република България Румен Радев, членове на Министерския съвет, конституционни съдии, представители на съдебната власт, бивши председатели на Народното събрание и др. Заседанието завърши с обща снимка пред сградата на Учредителното събрание. В 20.30 часа на пл. „Цар Асен I“ във Велико Търново ще се състои празнична заря проверка, а жителите и гостите на градао ще могат да наблюдават аудио-визуалния спектакъл „Царевград Търнов – звук и светлина“
В Търновската конституция от 1879 г. е прокаран принципът на разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Тя определя структурата и компетенциите на висшите държавни органи - монархически институт, парламент, правителство, както и основните права, свободи и задължения на българските граждани. Първата българска конституция е една от най-демократичните за времето си в Европа. Отменяна е през 1881 г. и през 1883 г., изменяна е през 1893 г., 1911 г. и 1946 г. и е в сила до 1947 г. По време на конституционните дебати (след 21 март) се оформят първите български партии - Консервативна и Либерална.
