Турция изпрати втори сондажен кораб като отговор на изолацията в газовото съперничество в региона, докато същевременно прави дипломатически опити да се сдобие със съюзници.
Вторият сондажен кораб се нарича „Явуз“. Той бе купен от турската държавна петролна компания за 262 милиона евро през октомври и бе спуснат на вода с голяма церемония на 20 юни.
Сега той плава през Егейско море и трябва да достигне залива на Фамагуста след три седмици, когато ще започне проучвателни дейности на 3000 метра дълбочина край полуостров Карпаз. Експедицията е планирана още от преди четири месеца и се очаква „Явуз“ да се срещне с другия турски сондажен кораб „Барбарос Хайреддин“ през август.
Къде са областите, които предизвикват напрежение? Има ли припокриващи се точки? Нека ви припомня предишните проблеми.
Сондажният кораб „Фатих“ се движи на запад от Кипър, придружаван от две турски военни фрегати и три канонерки. Той ще сондира и на юг; обаче тук гърците киприоти твърдят, че са дали права за проучване на италианската компания Ени, чийто кораб също е ескортиран от турска военна фрегата.
Миналата година имаше проблеми с Eni. Турските военни кораби спряха сондажен кораб на италианската компания, защото той оперираше в зона, която се припокрива тази на турската основна изследователска компания TPAO, която получи достъп от турците киприоти.
Сега, след като „Явуз“ също се насочва към района, напрежението може да се задълбочи още повече. Напомняме, че през последните шест месеца Гърция и Република Кипър се опитват да изолират Турция в региона по много начини. Преди няколко седмици гърците киприоти подготвиха заповеди за арест за чуждестранния екипаж на Фатих, твърдейки, че те са сътрудничили на турските власти в сондажните дейности в техни води. Те дори се стремят да наложат тези заповеди чрез Интерпол.
Ясно е, че гръцкият Кипър се опитва да инкриминира турските сондажни операции, като същевременно се опитва да убеди ЕС да направи същото. Миналата седмица лидерите на ЕС заплашиха Турция със санкции, ако тя продължи да сондира във водите на Кипър.
От друга страна, в Сената на САЩ в началото на април бе внесен законопроект за вдигане на оръжейното ембарго срещу Република Кипър и иницииране на енергийно сътрудничество между Израел, Кипър и Гърция. Гърците киприоти полагат големи дипломатически усилия, за да получат предимство пред Турция. В тази връзка те постигнаха съгласие за изграждане на френска военна база на острова.
След това излезе изявлението на френския президент Еманюел Макрон, предупреждаващо Турция да "спре незаконните си дейности".
Накратко, Западните сили се опитват да изтласкат Турция от региона, което е тотален абсурд и е несправедливо. Турция е най-голямата страна, която граничи с тези морета и външните актьори искат да се настанят в района, дори от толкова далеч като САЩ и Франция, да получат достъп до газта и да оставят Турция извън уравнението.
Това е опасна игра. Анкара се опитва решително да провежда сондажи, за да пробие изолацията. Тук многовекторната политика на Турция играе най-важната роля. Тя показва на международните сили, че Анкара има сили да действа в полза на собствените си интереси.
Превод и редакция: Иван Христов
