Първо, САЩ внесоха Иранската революционна гвардия (КСИР) в списъка на терористичните организации и не продължиха позволенията на осем страни да внасят петрол от Иран. Усилията на администрацията на Тръмп да дестабилизират Техеран поставят под удар търговските интереси на трети страни. Освен това, Тръмп застана зад превратаджиите във Венецуела, където се надяваше да свали правителството на президента Николас Мадуро. Когато пучът се провали, Вашингтон продължи да заплашва с насилие срещу страната. За разлика от миналото, САЩ приеха абсолютно отворена позиция по въпроса за евентуална военна интервенция във Венецуела. Накрая, по искане на узурпатора-президент на Египет, Абдел Фатах ас Сиси, администрацията на Тръмп предприе стъпки за добавянето на „Мюсюлмански братя“ към списъка на терористичните организации.
Ясно е, че това не е първият път, когато САЩ налагат санкции на други държави, когато предлагат подкрепа на превратаджии, или добавят някого към списъка си на терористични групировки. Хората по света са напълно наясно с индиректната намеса на Вашингтон във военни операции от миналото. Турският народ, наред с други, е ставал жертва на двойните стандарти на Вашингтон, когато става въпрос за борба с тероризма. И администрацията на Барак Обама въоръжаваше сирийската издънка на терористичната организация ПКК – „Отрядите за народна самоотбрана“ (YPG/ОНС), докато говореше за либерални ценности. Безпрецедентно е обаче, че Съединените щати не положиха усилия да оправдаят двойните си стандарти. Това, че американските съюзници, като Турция и Германия, са изправени пред заплахата от икономически санкции поради сърдечните си отношения с Русия, подкрепя тази мрачна констатация. Отново, способността на лобистите на чуждестранни правителства, включително Израел, Саудитска Арабия и Египет, да наложат тесния си дневен ред на Вашингтон, показва степента, до която процесът на външната политика на САЩ е отслабен.
Америка вече не се интересува от това колко щети причинява нейната едностранност. Например икономическите санкции на САЩ почиват на предположението, че Китай, Русия и Европейският съюз не могат да оспорят силата на долара. Освен това Вашингтон не вярва, че определянето на милиони иранци или „мюсюлмански братя“ като терористи е проблем. Подобни краткосрочни решения, които се оснвават изцяло на твърдата сила, може да минат и неоспорени. Все пак великите сили определено ще променят стратегическите си разчети в дългосрочен план. Не трябва и да си гений, за да се сетиш, че опита на администрацията на Тръмп да наложи волята на Египет, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) в Близкия Изток ще подхрани радикализацията и тероризма.
Да се определи „Мюсюлмански братя“, организация, която активно се бори с „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“, за терористична групировка, не е само просто недоглеждане. Това означава умишлено влошаване на положението в Близкия Изток и и насочване към умерените мюсюлмани, живеещи в Съединените щати. Определяйки избрани организации и индивиди като терористи, администрацията на Тръмп трябва да разпали пламъка на ислямофобията в Америка. Размиването на границата между умерени и радикални ислямисти няма да служи на интересите на Съединените щати или на техните съюзници. Точно обратното, ще играе право в ръцете на радикалите.
Рано или късно, обаче, санкциите на САЩ, американската подкрепа за превратаджии и двойните стандарти на Вашингтон в борбата с тероризма неизбежно ще се обърнат срещу тях.
Превод и редакция: Иван Христов
