Загреб. След отвореното писмо на тримата бивши Върховни представители на международната общност в Босна и Херцеговина (БиХ) Пади Ешдаун, Карл Билдт и Кристиян Шварц-Шилинг, датирано от 6 декември, до върховният представител на Европейския съюз по политиката на сигурност и външните работи и министрите на външните работи от страните-членки на Съюза, че Загреб се намесва във вътрешните работи на БиХ, хърватското Министерство на външните работи и европейските работи излезе със следното изявление, публикувано от електронното издание Sarajevo Times и предадено без редакторска намеса.
„Като подписник на Дейтънския договор, като съседна страна, споделяща повече от 1000 километра обща граница, като държава, която има конституционно задължение да се грижи за хърватите, живеещи в чужбина, като отговорен член на ЕС и НАТО и един от най-отдадените привърженици на европейската интеграция на БиХ, Хърватия има множество причини, както и задължения, да следи много отблизо събитията в БиХ. За разлика от тримата бивши Върховни представители за БиХ, Хърватия не се „бърка“ в БиХ: Хърватия изпълнява своите международни задължения и отговорности, като изцяло съблюдава суверенитета и териториалния интегритет на БиХ и нейния конституционен и законов ред.
Дейтънския мирен договор и Конституцията на БиХ определят БиХ като единна страна с два ентитета, но три съставни народа, освен другите. За съжаление, отчасти заради решенията на някои Върховни представители, конституционните народи в БиХ не са равнопоставени, което е повод за сериозни опасения и може да повлияе на функционалността и стабилността на страната.
Последният пример на това неравенство бяха президентските избори през октомври, когато хърватския член на Президентството на БиХ за трети път беше избран основно от избиратели – бошняци. По този начин, за разлика от другите два съставни народа, на хърватите не беше позволено да изберат свой легитимен представител, независимо, че един от кандидатите получи повече от 80% от гласовете им. Този парадоксален резултат е не само несправедлив и нелегитимен, но и противоречи на духа на Дейтънския мирен договор и на решенията на Конституционния съд на БиХ, които потвърдиха пропорционалността и легитимността на представителството на трите конституционни народа в БиХ, „като архипринципите, произтичащи от Конституцията на БиХ, които са приложими на всички административни и политически нива на властта“.
Следващият случай, който ще постави на изпитание зачитането на върховенството на закона от институциите в БиХ, включително решенията на Конституционния съд на БиХ, е формирането на народно събрание на Федерация Босна и Херцеговина. Конституционният съд на БиХ, в своето решение по случая Любич, анулира определени части от Изборния закон, именно защото те не гарантираха легитимно и пропорционално представителство на съставните народи в народното събрание на Федерацията.
От изключителна важност е сега институциите на БиХ, когато поправят този пропуск, да приемат правила, които ще са в духа на решението на случая Любия от Конституционния съд. Всяко друго решение ще е сериозно поражение за върховенството на закона и ще има много негативни последствия".

Превод и редакция: Иван Христов