Рияд. В дните преди опитомяването на руската преса от Кремъл, руски вестник написа, че помощниците на президента Владимир Путин са настояли той да не бъде сниман до някой, който е по-висок от неговите 1,68 метра. В четвъртък хората на Путин не можаха да направят нищо за неговото ръкостискане с високия два метра сръбски президент Александър Вучич, пише англоезичното саудитско издание Saudi Gazette в материал, представен без редакторска намеса.

Може да се смята, че това е границата на сръбската власт над могъщата руска мечка, но всъщност Вучич има нещо, което Путин иска и за което руският лидер очевидно е готов да плати много.
Ценността на Сърбия се крие в това, че е кандидатка за влизане в Европейския съюз. Всъщност, тя започна преговори за членство през 2007 година, в момент, когато Брюксел все още бе фокусиран над разширяването на Съюза и тъкмо бе приветствал България и Румъния, увеличавайки броя на държавите-членки до 28. Въпреки това Сърбия има множество препятствия, които трябва да преодолее, като най-значимите от тях са предаването на последните заподозрени за извършване на военни престъпления на Балканите и нормализацията на отношенията с Косово, което се разбунтува през 1998 година и след интервенцията на НАТО обяви независимост през 2008 година. Сърбия продължава да отказва да признае Косово, като настоява, че то остава автономна провинция в рамките на сръбската държава. Но, под натиска на ЕС, преди шест години тя подписа споразумение в Брюксел, с което признава избраното правителство на Косово и институциите на страната.Европейската комисия изглеждаше щастлива от тази глупост, но реалността е такава, че в Косово продължава да има сръбско малцинство, живеещо основно в северната част на страната, край границата със Сърбия. Нещо повече, самото име Косово носи голяма емоционална стойност за сърбите, които го свързват със своето поражение през 1448 година заедно с унгарските им съюзници, от османските турци. Дори 571 години по-късно, сръбските сантименти към битката показват, че на Балканите, паметта е най-важна.
Русия има исторически връзки със сръбските си православни християни и съплеменниците им славяни. Всъщност мобилизацията на Русия от 1914 г., след като Австро-Унгарската империя нахлу в Сърбия, предизвика кръвопролитията на Първата световна война.
Визитата на Путин, по време на която бяха подписани редица търговски сделки и бяха обявени щедри руски инвестиции, цели да затвърди тези стари връзки. Целта на Кремъл е ясна. Той иска да разшири влиянието си в лицето на това, което вижда като геополитическо обкръжаване от Запада. Русия вече блокира плановете на Брюксел и Вашингтон да присъединят Украйна към ЕС и НАТО. Приближавайки Сърбия към сферата си на влияние, руското ръководство осуети опитите на САЩ и Европа да консолидират своята власт на Балканите. Освен с присъединяването на Крим, Путин може да се поздрави също и за новите си близки отношения с турския президент Реджеп Таийп Ердоган и ефективното подчинение на ключов съюзник от НАТО, на който той продаде руска система за ПВО.
Всъщност, в Сърбия руснаците чукат на отворена врата. Все по-авторитарното правителство на Вучич продължава да се проваля на тестовете на ЕС за управление и върховенство на закона. Ентусиазмът на Брюксел да присъедини Сърбия не е голям, предвид проблемите, които има със съседните балкански държави България и Румъния. Не е много вероятно ЕС да направи големи усилия да контрира стремежите на Москва за увеличаване на влиянието й в Сърбия. Дългосрочните последствия от създаването на солиден руски сателит на Балканите биха могли да бъдат много големи.

Превод и редакция: Иван Христов