В неделя тръбополагащата машина Solitaire достигна шведската икономическа зона и започна да монтира тръби, съобщи местното радио SRB. Тръбите са доставени до пристанището на шведския град Карлсхамн, работата по полагането им по трасето ще се извършва до лятото на 2019 година. Пристанището е наело 110 души във връзка със строителството, планирано е да се създадат още 30 работни места. Дължината на „шведския“ участък от газопровода ще бъде 510 км.
Така, за половин година „Газпром“ ще избере датската икономическа зона, за да продължи да полага тръби в "датската" секция. Датчаните обаче все още не са дали разрешение за изграждане на газопровод. Всички други страни, през чиито икономически води ще преминава тръбата, вече издават такива разрешения.
Защо „Газпром“ поема такива рискове: той продължава да полага тръби, без да чака всички необходими документи за строителство?
За изграждането на „Северен поток 2“ под Балтийско море се изисква разрешение за строеж в икономически води от Финландия, Швеция, Дания и Германия. Трима партньори на „Газпром“, макар и не без проблеми, дадоха такива разрешения. Дания обаче е намерила сложен начин да не прави това.
„Всъщност беше трудно за всички участници в проекта. Американците направиха истинско турне в северните страни на Европа. Имаше огромен натиск върху всички участници в проекта - германците, финландците, шведите и датчаните“, заяви водещият експерт на Националният фонд за енергийна сигурност, преподавател във Финансовия университет, Игор Юшков.

Шведското правителство беше принудено да признае, че нямат правно основание за отказ на „Северен поток 2“. В края на краищата, тръбите на „Северен поток 1“ също лежат там. Ето защо, в началото на лятото, те издадоха разрешение за строеж на тръба в техните води. Вярно е, че те старателно подчертаха, че са го направили с неохота, тъй като третират проекта негативно.

В Дания ситуацията е извън контрол. –„Американците очевидно притиснаха още повече датчаните. Те ги принудиха да приемат закон, според който заявлението за изграждане на такава инфраструктура се разглежда не само от гледна точка на екологията, но и от гледна точка на националната сигурност“, казва Юшков.
Най-вероятният резултат от тази история: когато корабът за полагане на тръби достигне териториалните води на Дания, датчаните няма да вземат решение по искането на „Газпром“. Русия обаче не е особено разстроена. Проектът „Северен поток 2“ няма да я спре. „Газпром“ и неговите партньори, особено без напрежение, ще продължат да строят тръбата. Само маршрутът ще се промени. Вместо маршрут в икономическите води на Дания, тръбата ще следва втория маршрут далеч от датското крайбрежие. Тогава не се изисква разрешение от датчаните.

Първият вариант на маршрута (по който минава „Северен поток 1”) се счита за оптимален, тъй като е по-кратък и изисква по-малко разходи за строителство. Докато алтернативният маршрут може да доведе до по-високи разходи за проекта, поради разширяването на маршрута заобикалящ Дания и увеличаването на времето за строителство. Австрийската нефтена и газова компания OMV, която е един от петте партньори на „Газпром“ в този проект, уверява, че алтернативният маршрут на „Северен поток 2“, който не изисква допълнителни разрешителни, няма да увеличи цената на проекта. „Общите разходи ще останат същите, както беше казано при стартирането на проекта - той възлиза на 9,5 милиарда евро“, заяви изпълнителният член на борда на директорите Манфред Лайтнер през август.
Следователно съдбата на строителството на „Северен поток 2“ не зависи от Дания. Този условно „датски“ участък ще бъде построен във всеки случай. Единственият въпрос е изборът на маршрут. В ситуацията с „Южен поток“ съществува риск Русия да построи тръба по дъното на Черно море, да стигне до българското крайбрежие, а София, под натиска на Съединените щати, да се откаже от изграждането. В сегашната ситуация тръбата все още ще бъде изградена, независимо от окончателното решение на Дания.

Ключовият момент за „Северен поток 2“ е да получи разрешение от Германия, тъй като германските води не могат да бъдат избегнати - тук тръбата излиза на брега. С помощта на финландците, шведите и датчаните, американците се опитаха да усложнят проекта, да забавят сроковете и да увеличат разходите.
Германия и други европейски страни добре знаят къв какво се стремят американците. „Американците искат да намалят обема на доставките на руски газ за Европа, да причинят неговия недостиг и да повишат цените на синьото гориво на европейския пазар. Досега американският втечнен природен газ се продава главно в Азия, където газът е скъп. Но ако ние завоюваме и европейския пазар, тогава Съединените щати ще могат да произвеждат и продават втечнен газ още повече и да увеличават работните места в страната“, напомня Юшков.
В Европа, за щастие, мнозина разбират, че американците искат да печелят за своя сметка. В крайна сметка, това в европейските предприятия ще увеличи разходите за производство и те ще станат по-малко конкурентоспособни на световния пазар. А то