Варна. Намаляване с около 30% от обема на влажните зони се наблюдава от 1970 година насам. Това не говори положително за човешкото влияние. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ – Варна Силвена Господинова, главен експерт връзки с обществеността към Басейнова дирекция „Черноморски район“. Световният ден на влажните зони се чества всяка година на 2 февруари – датата на приемането на Рамсарската конвенция през 1971 г. в Иран. Стана ясно, че там се залагат действия на международно ниво, с които да се ограничат всички негативни въздействия върху местообитанията на водолюбивите птици. „158 са държавите, които са ратифицирали до този момент тези дейности, заложени и програми от мероприятия, които трябва да се изпълняват национално“, каза още Силвена Господинова. По думите ѝ в световен мащаб влажните зони са над 1 700. България е представена с 11, представляващи 0.32% от територията на страната. По Черноморското крайбрежие това са „Атанасовско езеро”, „Дуранкулашко езеро”, „Шабленско езеро”, „Местността Пода”, „Поморийско езеро”, „Комплекс Ропотамо” и „Езеро Вая”. Около река Дунав „Езеро Сребърна”, „Комплекс Беленски острови” и „Остров Ибиша” и на запад от Стара планина е „Карстов комплекс Драгоманско блато”. „В тези влажни зони водата може да е сладка или солена. Те могат да бъдат и изкуствени“, каза още експертът. Тя коментира, че това са зони, свързани не само с ограничаване на вредното въздействие от климатичните промени като например дългото засушаване и интензивните валежи, но се използват и като рекреационни зони за отдих и туризъм. Силвена Господинова допълни, че през последните години тези места остават без сериозни нарушения. „Там има забрани за строеж. Има пропускателен режим за недопускане за разходки в определени моменти“, коментира специалистът. Тя подчерта, че е важно да се обръща определено внимание и върху биологичното разнообразие. „Обикновено акцентът е върху водолюбивите птици, които обитават влажните зони, но има и много интересни растителни видове, влечуги, дървесни видове. Разнообразието е голямо и това са места, които трябва да щадим и опазваме“, каза още Силвена Господинова. Сияна БУХЛАРСКА
