Белоглавият лешояд (Gyps fulvus) е една от най-едрите хищни птици в Европа, с размах на крилете от 2,7 м и тегло около 8 кг. Разпространен е в Южна Европа, Северна Африка, Предна, Средна и Централна Азия и Индия. Възрастните птици не мигрират, докато младите от 0 до 3-годишна възраст от Европа и Средна и Централна Азия са прелетни и зимуват в Южна Европа, Мала Азия, Арабския полуостров, Северна до Централна Африка, Индия, Пакистан, Иран. При възрастните птици главата е покрита с четинести жълто-белезникави перца, а шията с къс бял пух. В основата на шията бели пуховидни пера, образуват „якичка“, прекъсната отпред. Гърбът и крилата са пясъчно-сиви. Маховите и опашните пера са черни. Гушата и предната част на гърдите са тъмножълто-кафяви, а коремът е по-светъл. Клюнът е сив до светложълт, восковицата е тъмносива. Краката са сиви. Ирисът е тъмнокафяв (полувъзрастни) до жълт (при възрастните). При младите главата е покрита с гъст, груб пух. Якичката от тъмноръждиви копиевидни пера. Тялото и отгоре и отдолу едноцветно ръждивокафяво със заострени пера. Маховите пера и опашката черни, като при възрастните. Ирисът е от черен до ореховокафяв с напредване на възрастта. Храни се главно с труповете на различни видове едри и средно едри животни. Гнезди на скали, отглежда 1 малко.
