Сливен. Кулинарна среща по проекта „Вкусни пътешествия из Сливенския край” се състоя в село Тополчане, съобщиха авторите на проекта . Той е реализиран от НЧ „Пробуда-1938“ – село Панаретовци и е финансиран по Дарителски кръг „За по-добро бъдеще на Сливен 2018”, на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”.
Проектът има за цел да опази и популяризира традиционни кулинарни рецепти от региона чрез издаването на сборниците “Вкусни пътешествия из Сливенския край“. В сборниците ще се документират и увековечат автентични ястия, свързани със Сливенския край, като идеята е да се съхрани кулинарното наследство за идните поколения. Книги ще бъдат дарени на Община Сливен, Регионалния исторически музей, читалища, библиотеки и училища от общината.
Като част от дейностите по проекта са срещи в 12 населени места с представители на читалища и местни жители, познаващи традициите, събиране на рецепти, организиране на кулинарни изложби, изготвяне на кулинарни анкети и др. До момента екипът по проекта е посетил селата Панаретовци, Бяла, Ковачите, Самуилово, Глушник, Драгоданово, Трапоклово и Николаево.
Преди почти 200 години, когато Дибич Задбалкански преминал през село Калваклии (тогавашното име на Тополчане), бил посрещнат с вкусна точена баница със сирене. След като вкусил от баницата, великият командир произнесъл „Маладой!”, и от този ден до днес майсторски надиплената баница започнала да носи това име.
Деветото посещение по проекта започна с това откритие, но то не беше единствено. Освен вкусната баница Маладой, за първи път в проекта, в кулинарната изложба бяха представени и следните гозби: уникален десерт „Сладък ориз”, който се поднася на Пануда, милина, сирена пита, сватбена погача, обредна пита, тиганици с мая, млечна каша, пача, сушени домати на шайби, салата от печени чушки, лятна манджа и вкусна точена торта с млечен крем.
Начало на събитието даде игривата народна песен за хубава Неда, изпълнена от тополчанските самодейни състави при НЧ „Д-р Петър Берон-1934” и Пенсионерски клуб „Дълголетие”. Читалищният секретар Христина Христова бе успяла да организира, освен събирането на вкусните гозби, и уникална етнографска изложба на тъкани и плетива от селото. В центъра на изложбата, сред красивите „вадени” престилки, се усмихваше маска на кукер от тези, които могат да се видят в началото на пролетта само по улиците на това село.
Срещите по проекта продължават.