Директорът бил припрян и сочел с пръст местата, където следвало С.Д. да положи подпис. Тя положила подписа си срещу „Работник“ и на трите документа, без да повдигне и прочете съдържанието на втория и третия лист, които подписала.
Същият ден директорът влязъл в група „Щурчета“, отново забързан с листи в ръка. В този момент в групата били пострадалата Х.Г. Казал им, че трябва да подпишат допълнителни споразумения към трудов договор, които оставил на бюрото. Първо отишла свидетелката Ч., която видяла три документа, разположени стъпаловидно един под друг, като се виждало съдържанието само на най-горния документ. На него пишело „допълнително споразумение към трудов договор“. Свидетелката Ч. видяла, че в документа са изписани нейните имена, видяла заплатата и се подписала и на трите документа срещу „Работник“, без да е видяла съдържанието на втория и третия документ.
След нея до бюрото отишла пострадалата Х.Г. Директорът и посочил три листа, подредени един върху друг стъпаловидно, като първия лист покривал съдържанието на втория и третия лист, на които се виждал само долния край с изписано „Работник“.
Х.Г. попитала директора тези документи за увеличение на заплатата ли са и той отговорил утвърдително. Посочил с пръст къде трябва да положи подписа си. След като подписала най-горния лист, на който било изписано допълнително споразумение към трудов договор, Х.Г. го повдигнала, видяла, че отдолу документът е същият и положила подпис както на него, така и на третия документ, чието съдържание не прочела.
На 12 януари 2018 г. директорът повикал в кабинета си две служителки от ДГ“МАК“. Обяснил им, че трябва да присъстват като свидетели при връчване на заповеди за прекратяване на трудово правоотношение.
След малко в кабинета дошла С.Д. В присъствието на двете свидетелки, директорът връчил на пострадалата заповед от 12 януари 2018 г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ и по подадено заявление (за прекратяване на трудовото правоотношение). С.Д. попитала директора какво е това и той и отговорил, че е заповед за напускане по взаимно съгласие. Пострадалата му отговорила, че няма да подпише заповед преди да види молбата или заявлението, което е подала за напускане. Директорът копирал някакъв документ и й подал копието. Жената видяла, че това е копие на заявление, под съдържанието на което срещу работник бил положен нейния подпис. С.Д. скъсала копието и заявила на директора,че не е искала да напуска и никога не е подписвала заявление за напускане на работа. Между двамата възникнал конфликт, при който С.Д. насила била изведена от кабинета на Йордан И. На място дошли и полицейски служители.
След това, директорът повикал в кабинета си пострадалата Х.Г. Директорът подал на постаралата лист и и казал, че прекратява трудовото правоотношение с нея по взаимно съгласие. Х.Г. не разбрала какво става и попитала дали става въпрос за нея. Директорът повторил, че прекратява трудовото правоотношение с нея по взаимно съгласие. Пострадалата успяла да види, че на листа, който и подава директорът пише „Заповед“. Тя заявила, че не знае какво се случва, отказала да подпише заповедта, но я взела от ръцете на директора и напуснала кабинета му.
В стаята си, Х.Г. прочела съдържанието на Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и се върнала в кабинета на Йордан И. Този път той бил сам в кабинета си. Х.Г. го попитала кога е подавала заявление за напускане на работа, при което директорът и отговорил, че вчера го е подала. Казал й още, че трябва да гледа какво подписва. Пострадалата поискала да види заявлението, което била подала. Йордан И. извадил документ, копирал го и предал копието на Х.Г. Жената забелязала, че копието няма входящ номер. Била шокирана и объркана, защото видяла, че срещу „Работник“ в заявлението стои нейния подпис.
От събраните при разследването доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, се установява, че с действията си Йордан И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.315, ал.2, вр. чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като на 11 януари 2018 г. в гр.Сливен, в сградата на ДГ „МАК“, в условията на продължавано престъпление, чрез измама склонил последователно С.Д. и Х.Г. да подпишат документи – заявление за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие по чл.325, ал.1, т.1 от КТ, което не съответства на волята им.
За престъплението е предвидено наказание „лишаване от свобода” до 2 години. С деянието не са нанесени съставомерни имуществени вреди. Обвиняемият е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV, Глава 8 от НК. Деянието не е извършено в пияно състояние и не съставлява множество от престъпления, поради което са налице предпоставките, визирани в чл.78А от НК и обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Прилагането на посочената законова норма е императивна за прилагане в посочения случай. Това означава, че наблюдаващия прокурор е бил задължен от закона да предложи на съда да бъде наложена глоба спрямо Йордан И. и директорът да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършените от него престъпни деяния.
За наложеното спрямо Йордан И. административно наказание е уведомен Регионалният инспекторат по образованието в град Сливен.
