С нормата на т.13 от раздел IV „Услуги по гражданско състояние“ от Приложение № 1 на наредбата, е предвидено заплащане на такса в посочения размер за издаване на удостоверение за сключване на граждански брак от български граждани в чужбина. От анализа на разпоредбата, е видно, че тя касае и такса за първо издаване на удостоверение, което е в противоречие с нормата на чл.40, ал.1 от Закона за гражданската регистрация.
Нормата на т.23 от Приложение № 1 на наредбата, предвижда заплащане на такса в посочения размер 4 лв. за издаване на удостоверение за вписване в регистъра на населението. В разпоредбите на чл.73 и чл.78 от ЗГР и Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация, издадена от министъра на РРБ, не е предвидено събиране на такса за тази услуга при извършването й по административен ред. По същия аргумент от чл.40, ал.1 от ЗГР тази услуга следва да се извършва безплатно.
Аналогични са аргументите на съда и по отношение на т.24 от Приложение № 1 на наредбата, предвиждаща заплащане на такса в размер от 4 лв. за съставяне на актове за гражданско състояние на български граждани, които имат актове съставени в чужбина.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.