В мотивите си съдът приема, че с нея се предвижда, че дейности по събиране, съхраняване, разкомплектоване, преработване и/или обезвреждане на ИУМПС имат право да извършват само лица, притежаващи съответното разрешение по чл. 37 от Закона за устройство на територията (ЗУО). Тази норма / чл. 37 ЗУО/ регламентира, че не се допуска разполагане на площадки за третиране на отпадъци на територията на пояс I на санитарно-охранителни зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди. Иначе казано нормата е неотносима към каквото и да било „съответно разрешение“.
В случай, че Общински съвет – Неделино е имал предвид нормата на чл. 35 ЗУО следва да се отбележи, че съгл. чл. 35, ал.2 ЗУО разрешение не се изисква за: 1. събиране и предварително съхраняване на отпадъци на мястото на образуване, включително на отпадъци от черни и цветни метали (ОЧЦМ)…. излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) и дейности по разглобяване на употребявани автомобилни компоненти или на цели автомобили с цел получаване на части, детайли и вещества с последващото им съхранение и/или продажба.
Съдът приема, че освен наличната неяснота, нормата противоречи и на акт от по-висока степен, като въвежда по-рестриктивен режим за извършване на дейността от предвидения в ЗУО.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
