В мотивите си съдът приема, че при приемането на оспорената наредба, не е изпълнено императивното изискване залегнало в разпоредбата на чл.2а от ЗНА, която е била в сила по време на приемане на наредбата. Съгласно действалата към момента на приемане на наредбата разпоредба на чл.2а от Закона за нормативните актове, в редакцията от ДВ бр.55/2003 г., лицата за които възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт, се уведомяват преди неговото приемане. Непубликуването на проекта за подзаконов нормативен акт, каквато е оспорената наредба е съществено процедурно нарушение, което води до незаконосъобразност на целия подзаконов нормативен акт.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.