Тя припомни, че още от най-древни времена хората са в непрестанен стремеж за усвояване и опознаване на нови територии. Първоначално те са подтиквани от необходимостта за набавяне на жизненоважни продукти като храна и суровини за изработка на различни предмети. „Постепенно водеща става нуждата от комуникация, обмяна на опит и различни стоки между близки и далечни общества. С течение на времето тези непрестанни контакти водят до изграждане на система от пътища, използвана и поддържана в продължение на хилядолетия. Първите свидетелства за навлизане на човешки групи в Средните Родопи датират от началото на късния палеолит (около 40 000 г. пр. Хр.). Трайно заселване на района е установено в края на каменно-медната епоха (кр. V хил. пр. Хр.). В по-късните епохи планината привличат все по-големи групи от хора и става връзка между плодородните и гъсто населени области на Вътрешна и Беломорска Тракия“, допълни Петрова. Така с времето се утвърждават няколко главни трасета, пресичащи Средните Родопи. Те са известни в науката като трансродопски пътища и са обозначени условно като Западен І и ІІ, Централен и Източен І, ІІ и ІІІ. По техните трасета и свързващите ги локални разклонения, са регистрирани и проучени в различна степен по-голямата част от селищата, крепостите, светилищата и некрополите в района на Средните Родопи. „Вероятно част от тези пътища са познати още от късната каменно-медна епоха. Утвърждаването им като основни комуникационни връзки започва през късната бронзовата епоха (ХVІ-ХІІ в. пр. Хр.) и продължава през желязната епоха (XI-I в. пр. Хр.). Създаването на трайна система от главни и локални пътища с каменна настилка, както и поддържането ѝ, е тясно свързано с военнополитическата дейност на Римската империя, която през І в. окончателно включва в пределите си и Родопите. Трансродопските пътища осъществяват пряка връзка между Диагоналния път (Via Diagonalis/Via Militaris), през Балканския полуостров, и Егнациевия път (Via Egnatia), през Егейска Тракия. Те улесняват експлоатацията на природните богатства на планината, ускоряват съобщенията, съкращават времето за придвижването на военни части, обслужват търговските връзки в тази част на държавата. Така създадената пътна мрежа се използва и поддържа от Византийската империя, Българската държава и Османската империя, а част от главните ѝ трасета се използват и днес“, разказа Петрова. Тя уточни, че изложбата ще бъде на вниманието на жителите и гостите на Смолян до 16 май.
Нели ГЕРГЬОВСКА