„Помня го, когато за пръв път се сблъсках с неговия талант : неговите братя дойдоха в нашия дом – татко е побратим – останал пълен сирак, е намерил семейство в големия Кимчевски дом. Татко все говореше за Николай. Опънахме трапези, пяха всички, и мама пееше, и татко помоли: „Коле, айде, батко, да изпълниш „Два са братя“… А той стана и зареди: Де, гиди, вино червено и тая лута ракия, никому добро не стори ни тая вечер, ни друга….“. Изпълни докрай народната песен. А ние всички мълчим. И плачем“, каза още Стоименова.
Според нея за Кимчев не е имало малка и голяма публика.“ Беше отговорен към словото. Към песента. Към театъра. Семейството. Имаше някаква лудост в сърцето му. Да провокира. Да преодолява. Да достига“, подчерта Стоименова.
Ливия НИНОВА
Целият разказ на Снежана Стоименова може да прочетете в раздел „Интервюта“ на страницата на Радио „Фокус“.