Хронологически творбите се ситуират в периода от края на XIX в. до първото десетилетие на XXI в. Представени са произведения на знакови за българското изкуство имена като Златю Бояджиев, Иван Мърквичка, Владимир Димитров-Майстора, Генко Генков, Иван Ненов, Лика Янко, Иван Лазаров, Светлин Русев, Павел Койчев, Атанас Пацев, Васка Емануилова. Показателно за интересното кураторско решение на Иглика Трифонова е, че в изложбата присъстват творби, които за първи път напускат музейните хранилища, представят своите автори в съвсем различна светлина и носят множество необичайни пресечни точки между образи, стилове и периоди.
Иглика Трифонова отбелязва в съпътстващия каталог към изложбата: „Избирах портретите по тяхното въздействие, по силата на присъствието им. Толкова пъти и с операторите, с които съм работила, и с актьорите, и с публиката съм говорила за това присъствие. В него има нещо неподдаващо се на описание, нещо толкова енигматично и толкова привлекателно. Най-красиво биха му стояли думите на Шекспир „създадено от материя, от която сънищата са създадени“... Има човешки лица, които светлината харесва, има такива, които ти се запечатват и дълго не можеш да избягаш от тях... Между портретите има известни българи, чиито лица всички разпознаваме, има и анонимни хора, живели някога или днес. Художническата работа по портрета е вдъхновение и умение, и в същото време отговорност към обекта”.