За целта подсъдимият използвал документи с невярно съдържание при воденето на счетоводството – данъчни фактури, издадени за фиктивни доставки на термопанели. Освен това Б.С. потвърдил неистина в данъчни декларации, изискуеми по ЗДДС, подадени пред орган по приходите – ТД на НАП гр. Велико Търново и приспаднал неследващ се данъчен кредит.
На първа съдебна инстанция по делото, Окръжен съд – Монтана е оправдал подсъдимия Б.С. по повдигнатото спрямо него обвинение.
В законоустановения срок оправдателната присъда е била протестирана от Окръжна прокуратура – Монтана. В протеста са били изтъкнати доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. В частност първоинстанционният съд неправилно е направил извод за действителност на сделките, а именно, че след като са материализирани в инкриминираните данъчни фактури те са реални, тъй като са оформени документално. Според прокуратурата, не е достатъчно наличие на документи (данъчна фактура), за да се приеме, че сделката е реално осъществена. Наред с това липсва реално предаване на описаната във фактурите стока, както и няма осъществено плащане. Този извод се подкрепя и от заключенията на приетите икономически експертизи. Фиктивността на сделките е била установена и с Ревизионен акт на ТД на НАП гр. Велико Търново.
Софийският апелативен съд е отменил оправдателната присъда на Окръжен съд – Монтана и е постановил нова присъда, с която подсъдимият Б.С. е признат за виновен, като е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и му е наложена глоба в размер на 3 000 лева за извършеното от него престъпление против данъчната система.
