Петрич. Иван Тодоров Ангов е една личност, за която трудно можем да кажем дали е повече учител, духовен деец, революционер, политически или икономически деец. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин Сотир Иванов, директор на ИМ – Петрич, по повод 137 години от рождението на Иван Тодоров Ангов. По думите му комплексната дейност на Ангов е символ на огромната енергия на едно общество, което иска, бори се и в крайна сметка успява да се утвърди като самостоятелно, адекватно на европейската действителност и справящо се с всички трудности, които съдбата му поднася. Той отбеляза, че през 1901 година Ангов става част от ВМОРО, а през 1910 година открива училище в село Никудин. „В същата година влиза и в Петричкото околийско учителско дружество. Тези възрожденци, обединени от идеята за еманципация на българската общност имат както политически, така и духовен, революционен, но и образователен опит. След Освобождението на Петрич през 1912 година Ангов влиза в Околийското управление на Петрич, а от 1914 година е секретар – бирник на петричката община. Оттук може би възникват и неговите интереси в сферата на икономиката. Тук не трябва да разглеждаме дейността му като частна икономическа. Иван Тодоров Ангов и като цяло българското възрожденско общество разглеждат икономическата дейност и като индивидуална, и като колективна, защото тази общност оставена в рамките на Османската империя трябва да се грижи за общите си интереси“, подчерта Иванов. Той отбеляза, че между членовете на българската община възникват особени връзки на солидарност и те търсят възможности, независимо от трудните ситуации, за оцеляване и икономически просперитет на цялата общност. „Тази негова икономическа дейност по-късно през годините е тясно свързана със създаването на Тютюневата кооперация „Самуилова крепост“. Това е така, защото след освобождението основният икономически ресурс е отглеждането на тютюн, както и неговата продажба. С цел да се спасят от големите играчи на пазара, българите се обединяват в кооперации, които осигуряват изкупуването на тютюна на дребните производители. През 1925 година Ангов е и един от учредителите на водния синдикат „Струмешница“, който се стреми да осигури адекватното и ефективно обработване на земеделските площи. Естествено, че малки производители с имоти от 10 – 15 дка трудно биха могли да финансират едно адекватно напояване“, заяви Иванов. Според него когато всички производители се обединят, то техните усилия дават възможност за изграждането на добре регулирана система за напояване, която позволява да се отглежда добро качество и количество на продукция. „Икономическата дейност обаче не пречи и на културната. Така през 1914 година Иван Тодоров Ангов е един от създателите, от основателите на читалище „Братя Миладинови“ в Петрич. Много често е свързван с различни видове културна дейност. Важна част от живота му винаги е била и образователната дейност, затова и доста дълго време е учител на различни места. Ангов умира през 1937 година в София, но всъщност винаги остава един от символите на онова възраждане, което успява да пренесе Петрич от средновековието към по-ново време“, уточни Иванов.
Ливия НИНОВА