Китай трябва да намери компромис със съперниците си в Южнокитайско море, защото той отговаря на дългосрочните интереси на страната в областта на националната сигурност. Понастоящем Пекин и Вашингтон са погълнати от борбата помежду си, използвайки както „мека“, така и „твърда“ сила, за да доминират в региона. Китай е принуден да се защитава срещу заплахата от нападение от страна на САЩ в морето.
Пекин може да ускори постигането на своите цели, ако убеди страните от Югоизточна Азия, че няма намерение да наложи егоистична и агресивна хегемония. За тази цел Пекин трябва постепенно да промени подхода към своите конкуренти в региона на Южнокитайско море.
Въпреки че Китай е успял да създаде атмосфера на доверие и намаляване на напрежението по отношение на спора за суверенитета на морските територии с някои държави, включително Бруней, Малайзия и Филипините, позициите им продължават да се разминават значително, а липсата на доверие все още може да бъде използвано от САЩ. Компромисите - като съвместно развитие или признаване, или поне възможността за съвместно ползване на спорните територии - както и нарастващите китайски инвестиции, търговия и помощ, могат да принудят голяма част от странит от Югоизточна Азия да се откажат от САЩ, да се обърнат към Китай или поне да заемат неутрална позиция.
САЩ почти са изоставили политиката на активно взаимодействие с Китай - те искат да ограничат и да не дадат възможност на Пекин да постигне регионално или може би световно господство. За да постигне това, Вашингтон трябва да запази предимството си в областта на „меката“ и „твърда“ сила в този регион. Те се нуждаят от „развяване на знамето", за да убедят съюзниците и приятелите в решителността си. Принудени са да провеждат разузнавателни операции, за да поддържат своето военно превъзходство. Като извинение за такива провокативни действия Вашингтопн се позовава на факта, че по този начин осигурява свобода на корабоплаването. Всъщност, американците свързват широко подкрепената концепция отпреди столетие за свободата на търговското корабоплаване със свободата да предприемат опасно разгръщане на военни кораби и бойни самолети. Въпреки това, повечето страни в Югоизточна Азия са в състояние да разкрият мотивите им. Те все по-рядко разглеждат такива провокативни действия като приоритетни или като изпълнявани в техен интерес.
За да увеличи привлекателността на позицията си, САЩ твърдят, че подкрепят „международния ред", който е допринесъл за значителните дивиденти, които извличат. Освен това те самостоятелно са се самоопределили като главен или дори единствен арбитър. Те обаче са лицемерни и по-скоро селективни за това как да поддържат този ред, особено ако принципите или правилата противоречат на националните им интереси. Китай посочва това и заявява, че също така спазва международното право и ред като цяло, въпреки че понякога не е съгласен с някои от неговите специфични аспекти.
Ако всички усилия са неуспешни, САЩ подчертават ужасяващата опасност, която ще възникне, ако тя Китай не бъде държан на място. Вашингтон вярва, че Китай сплашва други страни и не им позволява да използват собствените си ресурси - тази хитра тактика подкрепя националистическите и анти-китайски настроения в тези страни.
В продължение на три десетилетия отношенията между Югоизточна Азия и Китай се подобриха, особено в икономическата сфера. Въпреки че военното сътрудничество е възпрепятствано от споровете за Южнокитайско море, в момента се провеждат съвместни морски учения на Китай и членове на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), които може да станат редовни.
Държавите от Югоизточна Азия наистина постепенно променят възгледите си за Китай и тяхната политика спрямо Пекин. Те се движат от отдалечаване към сближаване и засилване на сътрудничеството. Китай постигна значителен успех в отношенията със страни като Камбоджа и Лаос, а в последно време и с Бруней. Освен това той засилва отношенията си с такива съюзници на САЩ като Филипините и Тайланд. Вашингтон, от своя страна, постигна напредък в привличането на Виетнам като „всеобхватен партньор". Всички останали страни са по-отворени и готови да приемат геополитическия и икономическия възход на Китай, макар и да го правят в различна степен, твърди авторът.
Превод и редакция: Тереза Герова
